Визуалните доказателства от терена
Археологическият материал категорично подкрепя текстовата критика. Върху съчуваните червенофигурни и чернофигурни вази от VI и V век пр.н.е., съхранявани в Лувъра и Британския музей, изображението на Пандора постоянно я показва израстваща от земята или стояща до масивен глинен съд, заровен до половината. Липсват каквито и да било ковчежета или преносими кутии. Античният майстор е изобразявал реалността такава, каквато я познава от стопанския си двор.
След XVI век обаче европейската живопис изцяло приема версията на Еразъм. Иконографията се променя в съответствие с новия бит: художници от барока и прерафаелитите изобразяват Пандора с резбовани слонова кост или дървени сандъчета, окончателно циментирайки грешката в масовото съзнание. В течение на векове филологическата мъгла закрива първоначалната битова логика на съоръжението.
Така една грешна дума на нидерландски учен превръща тежкия, заровен в пръстта античен хамбар в деликатен аксесоар, а сложната метафора за стопанското разрушение — в приказка за повърхностна суета.
