Азиатският континент също е богат на подобни аномалии. Структурата Попигай в Сибир (100 км, 35,7 милиона години) е известна с т.нар. импактни диаманти. Но изграждането на полиморфни диамантени модификации не изисква задължително астероиден удар; то се постига с еднакъв успех при свръхвисоко налягане на флуидни фази по време на експлозивно издигане на диатреми (тръби на избухване).
В Руската федерация са картографирани около 20 подобни обекта – като Пучеж-Катунски (80 км, 167 млн. години), Кара в арктическата зона (65 км, 70 млн. години), Елгигитин в Чукотка (18 км, 3,5 млн. години), както и по-старите Суавярви и Янисъярви в Карелия, Каменски в Ростовска област или Логанча в Евенкия. Тяхната геометрична повторяемост и пробиването на кристалинния фундамент отдолу нагоре отново повдигат въпроса за механизма. По-малки образувания като Соболевски на Камчатка или Мулдай в Забайкалието се определят като млади метеоритни белези единствено по морфологични белези, без задълбочен химически анализ на газовите и флуидните включения в околните скали.
Поддържането на ударната теория изисква и обяснение за тектитите – разтопени силикатни стъкла, разпръснати на хиляди километри. Полетата в Централна Европа (молдавити), Австралазия и Северна Америка (бедиасити), както и откритите през 2026 г. в Бразилия „жерайзити“ (на възраст 6,3 милиона години), се интерпретират като впръсната и разтопена земна кора. Флуидната динамика обаче показва, че бързото встъкляване на силикати става при високотемпературни струйни газови изригвания под високо налягане – процес, добре познат от подкоровата петрология.
Истинският отговор на тези аномалии се крие не в небето, а в концепцията за дълбочинната дегазация на Земята. Водородът и метанът, генерирани в мантията, си сичат път през кората. Когато тези флуиди се издигат, спадът в налягането води до кинетични експлозии, формиращи перфектни пръстеновидни структури, свличане на скални блокове и метаморфизъм на кварца.
Пример за този действащ процес в реален време е Ямалската фуния в Сибир. Образувана от дестабилизация на газови хидрати и освобождаване на метан от вечната замръзналост, тя демонстрира как газовото налягане отдолу може да изхвърли хиляди тонове скална маса и да остави след себе си идеален цилиндричен или конусовиден кратер. Когато подобен процес се случи не във вечната замръзналост, а в твърд кристалинен щит под въздействието на свръхкритични водородни шлейфове, резултатът е точно такъв пръстеновиден обект, каквито днес бързаме да датираме и обявяваме за „астроблема“. Докато геологията продължава да търси астероиди под всеки метаморфозиран кратер, под краката ни продължава да работи гигантска хидродинамична машина, която тепърва ще пренаписва учебниците.
