Пробойни в теорията за "тайните знания"
Тук обаче се прокрадва един исторически и физически проблем, който разклаща официалната академична гладкост. Ако тези текстове са били предназначени за пълна изолация и са имали за цел единствено да служат на монарха в подземното му пътуване, защо само три поколения по-късно същите тези формули започват да се появяват върху дървените ковчези на обикновени провинциални чиновници (т.нар. Текстове на ковчезите)?
Радиовъглеродните анализи на органичните остатъци от Саккара и филологическият анализ на съседните гробници показват, че след разпадането на Staroто царство около 2181 г. пр.н.е., настъпва пълна девалидация на жреческия монопол. Строителните инженери и майсторите, рязали камъка в пирамидата на Унас, очевидно са разполагали с преписи. И тук лъсва една неудобна за традиционната египтология истина: тайните не са били скрити толкова заради тяхната "свещена духовност", колкото поради простата причина, че държавната машина е искала да предотврати демонетизацията на своя основен идеологически капитал. Когато централната власт в Мемфис колабира под натиска на сушата, социалния хаос и икономическата криза, "свещените" текстове мигновено се превръщат в стока на пазара.
Архивното гробище на Саккара показва точно това — как една затворена система се опитва да капсулира технологии за безсмъртие, но се сблъсква с физическия факт, че всяко човешко съоръжение, независимо от тонажа на гранита, рано или късно поддава на грабежа или времето. Масперо не открива мистерия. Той открива банковия трезор на V династия, чиято валута са били думите.
