Пробойни в хипотезата и архивното гробище
Разбира се, в геологията няма нищо абсолютно доказано, особено когато работиш със събития отпреди 600 милиона години. Докато версията за „Суперпланините Гондвана“ звучи елегантно, в научната общност съществуват сериозни въпроси относно хронологичното съвпадение. Някои екипи геохронолози посочват, че началните етапи на неопротерозойската оксигенация изпреварват основния пик на орогенезата (планинообразуването) с няколко десетки милиона години.
Освен това, изчисленията за тонажа на отложените седименти разчитат на математически модели за глобалната ерозия, които трудно отчитат спецификите на древния климат. Не разполагаме с директни ядки от самата континентална основа на Антарктида под Ледения щит Земя на Кралица Мод, тъй като сондирането през три километра лед до кристалинния фундамент е логистичен ад с колосална цена. Всичко, с което разполагаме, са периферните океански седименти. Алтернативни модели издигат тезата, че основният двигател на оксигенацията е бил вулканичният дегазационен процес при разпадането на по-стария суперконтинент Родиния, а не толкова последващото сглобяване на Гондвана.
За повече подробности около тектониката на преходните периоди си струва да се разгледат данните от изследванията на Палеопротерозойското събитие на оксигенация (преди 2.4 милиарда години), където подобни планински структури – така наречените Нуна суперпланини – показват сходен геохимичен профил, макар и с много по-скромни биологични последици.
В крайна сметка фактите са върху масата. Кристалите циркон от антарктическия шелф съществуват, тяхната възраст е измерена, а химическият им състав сочи към неколкократно смачкване и издигане на континенталната кора. Планетата не е сцена за поетични трансформации, а система от затворени цикли, където разпадането на един камък на хиляди километри под леда определя дали в атмосферата ще има достатъчно газ, за да просъществува сложна нервна система.