В опит да се сложи край на тези спекулации, международни екипи планират нови спътникови заснемания и теренни експедиции с използване на GPS оборудване от висок клас. Подробности за предишни хидрографски изследвания на НАСА и бразилския институт INPE показват, че грешката при определянето на речните дължини с по-стари методи може да достигне между 2 и 5 процента. В случая на реки от такъв мащаб това означава марж от близо 300 километра – напълно достатъчен да обърне класацията в едната или другата посока. Скептицизмът сред европейските академични среди обаче остава висок, тъй като Бразилия има пряк национален и туристически интерес да притежава „най-дългата“ река в света, докато Египет разчита на статута на Нил като историческа и географска марка с глобално значение.
В крайна сметка научният консенсус продължава да се барикадира зад консервативните данни, просто защото признаването на новите измервания би изисквало преписване на хиляди атласи, учебници и географски бази данни. Водата продължава да тече по своето корито без оглед на това какви числа записваме в компютърните модели, а географската обективност често остава заклещена в интелектуална мъгла от бюрократични инерции и липса на желание за актуализация.
