След десетилетия работа с архивни единици, човек свиква с мисълта, че миналото оставя след себе си само хартиен прах, мастило и счетоводни сметки. Биологичната същност на историческите субекти обикновено изчезва в масовите гробове или бива разпиляна от логистиката на политическите сътресения. Случаят с Леонардо да Винчи не прави изключение от това правило, поне докато международният екип на проекта „Леонардо“ не реши да рискува репутацията си с един частен американски експонат – медальон, съдържащий кичур коса с надпис, приписващ го на майстора. Вероятността подобна реликва да се окаже автентична в морето от антикварни фалшификати е нищожна. Самият исторически контекст на погребението на Леонардо през 1519 г. в параклиса „Сен Флорантен“ в замъка Амбоаз е пълен с логистични и физически пробойни в теорията. По време на разрушителните ексцесии на Френската революция сградата е буквално разглобена камък по камък, а костите са изхвърлени в общ трап от местните работници. Когато през 1863 г. писателят и изследовател Арсен Хусей провежда аматьорски разкопки на терена и открива скелет с бронзов медальон, той просто решава, че това е Леонардо, воден повече от романтичен ентусиазъм, отколкото от строга научна методология. Тези кости днес почиват в параклиса „Сейнт Юбер“, но никой няма право да ги ексхумира за директен ДНК тест без тежки дипломатически съгласувания между Париж и Рим.
[СНИМКА: Останките от параклиса в замъка Амбоаз, Франция, където се предполага, че е бил погребан Леонардо да Винчи]
За да се провери автентичността на косата от американската колекция, бе необходим генетичен еталон. Историците Алесандро Вецози и Аниезе Сабато прекараха години в проучвания, за да реконструират пълното родословно дърво на фамилията Да Винчи от 14-ти век насам. Тъй като самият Леонардо не оставя легитимно потомство, изследването се концентрира върху мъжката линия на неговия баща – нотариуса Сер Пиеро. Открити бяха четиринадесет живи наследници по права мъжка линия в района на Флоренция. Изследването на тяхните Y-хромозоми обаче извади наяве сериозна интелектуална мъгла. Хромозомният анализ показа, че някъде между 15-ти и 16-ти век във фамилните регистри е настъпил биологичен разрив. Официално вписаният баща в някой от клоновете не е съвпадал с реалния донор на генетичен материал – феномен, добре известен на всеки, който се е занимавал с прецедентите на средновековното право, подобно на детайлно описаните случаи в нашето по-рано публикувано изследване за извънбрачните деца в ренесансова Италия и техните имуществени права. Този разрив наложи промяна в изследователската стратегия и принуди екипа да се обърне към майчината линия.
Дълги години академичният консенсус поддържаше удобната теза, че майката на Леонардо – Катерина, е била местна селянка от селцето Анкиано. Архивите обаче не подкрепят тази идилична картина. Във флорентинския държавен архив бе открит оригинален документ с дата есента на 1452 г., подписан от самия Сер Пиеро да Винчи в качеството му на нотариус. Документът представлява акт за освобождаване на робиня на име Катерина, собственост на Джиневра д'Акуарита. В текста изрично се посочва, че жената е родом от Черкезия – регион в Северен Кавказ. Генетичните хаплогрупи, извлечени от пробите и свързани с майчината линия, потвърждават източноевропейски и кавказки профил, напълно нетипичен за тосканското население от този период. Това превръща Леонардо в син на чужденка без първоначален правен статут, метис, чиято социална изолация във Флоренция вероятно е определила и спецификата на неговия интелектуален път – той не е имал право да учи в университет или да практикува престижни юридически професии, което го е принудило да се облегне на емпиричните наблюдения на терена.
Физическите лимити на човешкото зрение и възприятие при Леонардо също получиха своето биохимично обяснение. Секвенирането на открития материал показва индикации за специфични генетични вариации, които се свързват с тетрахромация – наличие на допълнителен тип конусовидни клетки в ретината, позволяващи различаването на цветови нюанси, невидими за стандартното човешко око. Допълнително се предполага и по-висока честота на сливане на трептенията нервната му система е обработвала визуална информация с по-голяма скорост в секунда, улавяйки микро-движенията при полета на птиците или динамиката на флуидите, които той така педантично скицира в дневниците си. Тези аномалии са подкрепени и от липсата на изразена латерализация на мозъчните полукълба, обясняваща неговата доказана амбидекстрия и способността му за огледално писане.
Извън кичура коса, екипът на проекта приложи и технологии за извличане на ДНК от самите оригинални ръкописи, включително от листовете на „Витрувианския човек“. Върху хартинената повърхност са уловени микроскопични следи от епител и биологичен прах, оставени при натиска на ръката и пръстите на художника. Анализът на микробиома – бактериалната среда по пергаментите – разкрива преобладаване на микроорганизми, характерни за диета, лишена от животински протеини, което съвпада с писмените свидетелства на съвременника му Джорджо Вазари за радикалния вегетарианизъм на Да Винчи. Съвременната наука просто закова с биохимични маркери това, което досега се приемаше за анекдотичен слух от ренесансовите биографии. Наличните данни изправят съвременната антропология пред сериозен казус: геният се оказва изолиран биологичен инцидент, съвкупност от кавказка генетична линия, специфични очни мутации и неврологични отклонения, които не могат да бъдат репродуцирани по изкуствен път чрез стандартно обучение или контролирана социална среда.
