Откритието край Макмърдо и разместването на пластовете
Големият обрат настъпи не в мразовития и издигнат център на континента, а в зона, която на пръв поглед изглеждаше изключително неподходяща за съхранение на древни реликви. На едва 130 километра от американската крайбрежна станция Макмърдо, в района на т.нар. Сухи долини, екипи от палеоклиматолози попаднаха на лед на възраст 2 милиона години. Изненадата за научната общност беше пълна, тъй като тази проба не се намираше на километри под земята, а на нищожните 200 метра дълбочина.
Причината за този феномен се крие в локалната геология и механиката на тънките ледени обвивки. В тази конкретна зона тънък слой от скални сипеи и вулканична пепел е изолирал повърхността, предотвратявайки пълното сублимиране и топене на леда при слънчево греене. В същото време, поради ниската дебелина на покривката, вътрешното налягане е останало минимално. Без бруталния натиск, който кара ледниците във вътрешността да „текат“ като бавен пластилин, този плиток масив е останал закован на място, държейки се като обикновено кристално скално вещество.
Изследването на тези двумилионни проби обаче отне надеждите за драматични сензации. В тях не бяха открити неизвестни биологични форми или екзотични атмосферни газове. Анализът показа нещо много по-прозаично, но важно за климатологията: потвърди се, че средата на кватернерния период е била белязана от екстремна климатична нестабилност. Преди около 1,2 милиона години цикличността на заледяванията рязко се променя, ставайки по-дълбока, по-продължителна и значително по-агресивна.
В крайна сметка историята на антарктическия лед е урок по смирение за палеогеологията. Ние разполагаме с континет, запечатан под лед от десетки милиони години, но самият лед, който стъпкваме днес, е просто текуща версия на една непрекъснато обновяваща се система. Търсенето на по-стари проби продължава, но то вече се съобразява не с романтични хипотези, а с бруталните закони на термодинамиката и вискозитета. Можете да разгледате и [подробните геоложки доклади за района на Сухите долини], където спецификата на терена тепърва ще разкрива логистични и научни изненади.
