Ледената преса и поуките от „Ендюранс“
Историята на този регион е пълна с примери за това как физическите закони на полярната океанография смазват всяка човешка амбиция. През 1915 г. имперската трансантарктическа експедиция на Ърнест Шакълтън разбира това по най-трудния начин, когато техният кораб „Ендюранс“ бива блокиран и впоследствие премазан от папаковия лед именно в море Уедъл. Противно на илюзията за статичност, ледените полета тук се движат под въздействието на силния циклоничен водовъртеж Уедъл (Weddell Gyre). Този механизъм превръща твърдата повърхност в гигантска преса с непрекъснато странично налягане от хиляди тонове на квадратен метър.
Полярните капитани отдавна знаят, че тук опасността не се изчерпва с чистотата или температурата на водата. При специфични метеорологични условия се проявява така наречената "срастваща киша" или бързо формиране на блинков лед (frazil ice). При падане на температурата на въздуха под -30°C и при липса на силно вълнение, повърхностният слой течна вода мгновено започва да се превръща в кристална каша, която за часове се втвърдява в непреодолима преграда. Стоманените корпуси на съвременните кораби без съответния леден клас (като PC1 или IACS E4) биват деформирани от това странично съпротивление по същия начин, по който ледът унищожи дървения корпус на Шакълтън преди повече от век.
Според наличните архивни данни от научните станции в региона, имунната система на антарктическите акватории разчита точно на тази суровост. Липсата на промишлена дейност, изключително трудният достъп през преградата от айсберги с размерите на цели малки държави и суровият термичен режим са единствената причина морето Уедъл да остане непроменено. За разлика от Северния морски път, където промишленият тонаж расте всяка година, тук логистиката е прекалено скъпа и опасна. И може би точно тази смъртоносна реакция на водата пази баланса на целия Южен океан.
