Механиката на Нютон срещу квантовия микрокосмос
В архивите на аматьорската физика постоянно изплува един и същ логически възел: ако разстоянието между краката на кухненската маса се увеличава заедно с това между галактиките, тогава за запазването на конструкцията трябва да се извършва работа. Този подход страда от класически механичен детерминизъм. За извършване на работа във физическия смисъл е необходимо прилагането на векторна сила върху обект, притежаващ маса и конкретна локализация. Елементарните частици, изграждащи въпросната маса, обаче не функционират като малки билярдни топки, подложени на непрекъснати външни тласъци.
В квантовата електродинамика понятието за класическа точка с твърди граници губи смисъл. На субатомно ниво класическите уравнения на Исак Нютон от XVII век спират да работят и служат единствено като приближение за едри макроскопични тела. Частиците представляват локализирани възбуждения на квантови полета. Без наличието на външен квантов пренос на енергия, който да промени състоянието на електроните в техните атомни орбитали, вътрешномолекулярните разстояния остават непроменени. Не съществува векторна сила, която да тегли молекулите на масата към границите на видимия хоризонт, и съответно липсва физически механизъм, през който да се изразходва или компенсира енергия.
Природата на червеното отместване и галактическото бягство
За да разберем защо пространството не упражнява съпротивление, е достатъчно да анализираме астрофизичните данни за далечните галактики. Наблюденията върху техните спектри показват червено отместване, което нараства правопропорционално на разстоянието до наблюдателя. Ако върху тези обекти действаше класическа ускоряваща сила в продължение на 13.8 милиарда години, най-близките до нас маси щяха да притежават кинетична енергия, близка до тази при скоростта на светлината, докато древните квазари щяха да показват минимално изместване.
Реалността на терена, регистрирана от радиотелескопите и измерванията на свръхнови от тип Ia (подобно на каталозите от мисията „Хъбъл“ и инструментариите на обсерваторията „Уилям Хершел“), показва точно обратното. Раздалечаването не е движение през пространството, а промяна в самия метричен тензор на пространството-време. Галактиките остават неподвижни спрямо локалната си координатна система.
Популярната аналогия с надуването на детски балон, върху чиято повърхност са нарисувани точки, систематично заблуждава лаиците. При балона имаме разтягане на каучукови полимери под въздействието на вътрешно налягане – процес, свързан с физическо съпротивление, молекулярно пренареждане и работа. Космическият вакуум не е гумена обвивка. Той няма електронни връзки, нито кристална решетка, която да се опъва или да упражнява реактивна сила срещу разширението.
