Физическата грешка: Грешки в изчисленията и фатални падания
Противно на романтичните представи за перфектната природа, планинските кози падат. Документираните теренни наблюдения на биолози и архивирани данни от национални паркове в Алпите и Скалистите планини показват, че падането е една от основните причини за смъртност сред младите и възрастните индивиди, наред с лавините. Радиовъглеродните и остеологични анализи на костни останки в подножието на сипеите потвърждават, че физическият лимит съществува.
Причините за инцидентите рядко са свързани с "подхлъзване" на здраво копито. В повечето случаи става дума за ронене на скална маса – деструкция на варовикови или шистови плочи под натиска на животното, силен страничен вятър или внезапни замръзвания, превръщащи скалата в огледална ледена повърхност. В австрийските алпийски архиви е регистриран инцидент в района на Филцмос, при който падаща коза ранява преминаващ турист, след което животното оцелява благодарение на плътната си мускулна маса и специфичната структура на гръдния кош, омекотила удара. Подобни изолирани случаи показва предела на анатомичната издръжливост – природата не раздава застраховки, а просто разпределя вероятности.
Прецизната ориентация на козата върху стръмен терен зависи от вестибуларния апарат, разположен във вътрешното ухо. Триполукръжните канали изпращат мигновени сигнали към централната нервна система при промяна в ъгъла с част от градуса. Но когато теренът се срути под копитата, никакви вестибуларни рефлекси не могат да надвият земното привличане. Животът на тези животни е непрекъснат изпит по приложна физика, където всяко грешно изчисление на структурната здравина на скалата се наказва мигновено.
