Пробоините в стандартните астрофизични сценарии
Тъй като разширяването на пространството разтяга светлинните вълни по протежение на техния път през вакуума, е физически невъзможно да се определи разстоянието до даден източник само по една-единствена спектрална линия. Авторите на изследването са принудени да тестват четири основни академични модела, опитвайки се да вкарат аномалията в познатите теоретични рамки. Първият сценарий предполага млада, изключително отдалечена галактика от ранната епоха на Вселената. Ако източникът се намира на такова разстояние, светлината от водородните преходи би трябвало да е претърпяла огромно червено изместване. Но физиката на интерстеларната среда създава бариера: при подобни разстояния светлината на тази дължина на вълната би следвало да бъде напълно погълната от неутралния водород в ранния космос.
Втората хипотеза залага на локален обект – изключително слаба, джуджевидна галактика в по-близкия космос. Но тук теорията отново се сблъсква с липсата на допълнителни спектрални сигнатури: по-близките системи неизбежно оставят допълнителни линии от кислород, азот или въглерод, каквито в данните категорично липсват. Третият и четвъртият вариант разглеждат катаклизмени събития с преходен характер – експлозия на свръхнова или приливно разрушаване на звезда от свръхмасивна черна дупка. Това би обяснило защо източникът отсъства от снимките през 2022 година и се появява внезапно през 2023 г. Физиката на подобни катаклизми обаче изисква наличието на широки емисионни и абсорбционни линии, причинени от бързо разширяващата се плазмена обвивка и екстремните температури. Данните от NIRSpec показва единствено тясна, чиста и напълно изолирана линия.
В науката най-лесното решение обикновено е изкушението аномалиите да се обявят за грешка в измерването. Но когато инструментариумът е на стойност 10 милиарда долара, а измерванията са повторени с тримесечен интервал при различна геометрия на орбитата, подобно обяснение звучи като интелектуална мъгла. Архивните регистри остават отворени, а отговорът очевидно ще изисква нови, значително по-продължителни спектроскопски сесии. Всичко останало на този етап е просто хипотетична конструкция, изградена върху липсата на достатъчно материя.
