Агрономическата алтернатива: Използване на физиологичната хигроскопичност
Борбата с физическите закони на съхранението изисква промяна в подреждането на продукцията и използване на свойствата на други зеленчукови видове. Вместо да се разчита на съседство с лукови култури, картофените запаси работят значително по-устойчиво в комбинация с кореноплодни, притежаващи висок потенциал за абсорбция на влага.
Бета-вулгарис (червеното цвекло) притежава плътна, силно коркована кора, но същевременно бързо губи собствената си вродена влага при продължителен престой в сухи изби, което води до сбръчкване на кореноплода. Когато червеното цвекло се подреди в слоеве директно върху картофите, то започва да функционира като механичен буфер за излишната транспирационна пара. Отделената от картофите влага се поема от горния слой цвекло, с което се постигат две цели едновременно: картофените грудки остават сухи на повърхността и не развиват фитофтора или мокро гниене, а цвеклото поддържа необходимия си тургор без да изсъхва.
Съвсем различен е казусът с овощните видове като ябълките. Те се явяват абсолютен рекордьор по интензитет на етиленова емисия. Разполагането на ябълкови щайги в общи изби води до бърза деградация на почти всички листни и кореноплодни зеленчуци, предизвиквайки вгорчаване при морковите и пожълтяване при зелевите култури. Правилната агрономическа практика изисква пълна изолация на овощните среди от зеленчуковите складови помещения.
