Логистиката на оцеляването срещу сухата теория
Ако разгледаме ресурсите и ландшафта на Ла Манча през средния плейстоцен, ще видим, че оцеляването на подобни групи не се е дължало на абстрактни "еволюционни скокове", а на чиста топографска и ресурсна логистика. Наличието на постоянни водни басейни, каквито са днешните карстови лагуни в Руидера, е осигурявало неизчерпаем източник на дивеч и растителност дори в периоди на сурови засушавания или застудявания. В такъв изолиран микроклиматичен басейн селективният натиск за промяна на черепната анатомия намалява. Ако една популация разполага с достатъчно калории и достъп до суровини за каменни сечива, нейният морфологичен тип може да остане практически замразен в продължение на десетки хиляди години.
Подобни изводи намират паралели и в други региони, където датирането на фосилни остатъци и древни инструменти показа подобно забавяне в технологичната и анатомичната подмяна. Това отново доказва, че фосилният запис съдържа огромни празнини, а опитите да се чертаят права линия от точка А до точка Б в палеоантропологията по-скоро задоволяват нуждата ни от прости обяснения, отколкото да отразяват реалното разпределение на видовете. Находката RVH-1 не разрушава науката за човешкия произход, но със сигурност премахва една удобна илюзия за подреденост, оставяйки ни с реалността на една сложна, фрагментирана и жестоко конкурентна плейстоценска среда.
