Тонажът на меда и структурният интегритет
Втората причина за задържането на тази форма е чистата механика на материалите. Тънката восъчна стена, чиято дебелина често е по-малка от десети от милиметъра, трябва да удържи огромно тегло. Една пълна пита с мед тежи десетки пъти повече от самия восъчен скелет, който я носи. Кръглата килийка би оставила празни междуклетъчни пространства, които не само пилеят обем, но и отслабват общата конструкция, превръщайки я в податлива на деформации при вибрации или температурни колебания.
Шестоъгълната мрежа разпределя векторно напрежението равномерно във всички посоки. Всяка стена носи товар от две съседни килийки, което позволява да се намали дебелината на преградите наполовина без загуба на якост. Ако кошерът градеше квадратни клетки, ъглите щяха да бъдат зони на силна концентрация на механичен стрес, изискващи допълнително удебеляване с восък – отново загуба на суровина.
Това изглежда напълно логично като обяснение, но има един физически проблем, който дълго време бе пренебрегван: сложността на дъното на килийката. Дъното не е просто плоска стена, а представлява тристенна пирамида, образувана от три ромба – дизайн, наречен тристенен ромбоедър. Всички опити да се препише тази прецизност на висш разум у насекомите се сблъскват със суровия факт, че това е автоматична последица от застъпването на килийките от двете страни на питата. Пчелите от едната страна копаят в пролуките между три килийки от противоположната страна. Резултатът е геометрично неизбежен.
Вйната за ресурси в природата не прощава на неефективните организми. Всяка колония, която в миналото е опитвала алтернативни геометрични форми – били те квадратни или триъгълни – е изразходвала повече мед за изграждане на гнездото си, оставяйки по-малко запаси за зимата. Натуралният подбор просто е заличил пилешките архитектурни експерименти, оставяйки само физически най-икономичния вариант.
