Архитектурен прагматизъм и арабски хроники
По отношение на пирамидите на платото Гиза, твърденията за тяхното предназначение като електроцентрали, ядрени реактори или предаватели се сблъскват с пълната липса на проводници, изолационни материали или специфични термични изменения върху варовиковите блокове.
Текстовете на Масуди от X век и по-късните съчинения от XII век, приписващи строежа на цар Сурид или Ган ибн Ган, представляват типичен средновековен опит за рационализация на обекти, чийто строителен тонаж е надхвърлял разбиранията на тогавашните инженери. Агатодемон и Хермес в тези текстове са псевдоисторически фигури, вкарани в арабската географска литература през призмата на елинистическия херметизъм.
Относно разказите за Питагор и „сиянието“ в subterranea лабиринтите: липсват съвременни на Питагор документи, потвърждаващи това посещение. Текстовете на по-късните неоплатоници съдържат метафорични описания на посвещенски обреди. Използването на фрески от храма на Хатор в Дендера (т.нар. „лампи от Дендера“) като доказателство за електричество пренебрегва египетската иконография.
Изображенията показват лотосов цвят, раждащ змия в защитен разтегнат пашкул (символ на разсъмването и новата година), поддържан от стълба Джед – символ на стабилността. Физическите свойства на медоносния варовик и липсата на сажди по таваните на някои вътрешни помещения наистина буди въпроси, но химическият анализ показва използването на растителни масла с ниско съдържание на въглерод, изгарящи без дим при правилно съотношение на кислорода.
Докато археометрията не предостави метални сплави с неизвестен за холоцена изотопен състав или ядрени остатъци в геоложките пластове, допотопните хипотези остават в сферата на литературния разказ.
