Скритият воден резервоар: От подледникови езера до сейсмични измервания
За да се разбере съдбата на тази вода, погледът трябва да се насочи под повърхността. Данните от италианския радар MARSIS върху орбиталния апарат Mars Express още през 2018 г. загатнаха за наличието на силни радиолокационни отражения под южната полярна шапка Planum Australe – сигнал, тълкуван от мнозина като подледникови езера с течна, силно солена вода. Макар че част от геофизичната общност продължава да оспорва тази интерпретация, заявявайки, че подобен сигнал може да се генерира от замръзнали глини или смолисти вулканични състави, следващото потвърждение дойде от друг ъгъл.
Мисията InSight, оборудвана със сеизмометъра SEIS, анализира преминаването на марсианските трусове през кората на планетата. Данните показаха, че на дълбочина между 10 и 20 километра среднопропускливите магмени скали са напоени с течна вода. Не с лед, а с високоминерализиран разтвор, съществуващ в течно състояние благодарение на литостатичното налягане и геотермалния поток от вътрешността. Това показва, че водата от древните валежи не е изчезнала мистериозно в космоса в пълния си обем, а голяма част от нея е била гравитационно изтеглена в дълбоките водоносни хоризонти, когато атмосферното налягане е започнало да колабира.
Подробните модели на климатичната еволюция, които днес компютърните симулации опитват да реконструират, все още се сблъскват с физическите лимити на теренните данни. Наличието на речни делти, като тази в кратера Йезеро, изследвана от ровъра Perseverance, безспорно потвърждава затворен воден цикъл с продължително съществуване на стоящи водни басейни. Слоестите структури от фини утайки и кангломерати показват плавни промени в речния отток, типични за сезони с валежи и топене на снегове, а не за еднократни приливни вълни.
В крайна сметка наличните доказателства очертават картина, която е далеч от елегантните и прости решения. Марс вероятно е претърпявал периодични климатични колебания, задвижвани от смущения в наклона на оста му, преминавайки през епизоди на интензивен хидрологичен цикъл с дъжд и сняг, последвани от милиони години сурово замръзване. Всички налични измервания, от орбиталния спектрален анализ до подповърхностната сеизмичност, потвърждават, че течната вода е била ключов фактор за оформянето на планетата, но точният механизъм, поддържал тази система, все още съдържа твърде много неизвестни.
