От наемници до господари на Анатолия
Името на кимерийците поражда дълги академични спорове. Съветският ориенталист Игор Дяконов и редица съвременни изследователи посочват, че терминът най-вероятно не е етноним, а професионално определение за подвижен кавалерийски отряд или бързоподвижна военна единица. Това обяснява защо асирийската администрация дълго време предпочита да плаща на тези конници, вместо да изпраща тежката си пехота в откритите анадолски равнини. Когато обаче Асирия се оттегля, за да пази собствените си граници, номадите започват да разчистват региона един по един.
Към 600 г. пр.н.е. те практически контролират целия полуостров. Плячкосани са дори богато утвърдените гръцки крайбрежни полиси като Синопа, Милет и Кизик. Този икономически натиск върху Йония отстранява местния търговски елит и става пряка причина за първата голяма гръцка колонизация към северния бряг на Черно море. Кимерийският лидер Дугдамми е наричан от асирийския писар Акулану през 650-те години с титлата „цар на вселената“ — формула, запазена единствено за господаря на Ниневия. В тази титла прозират явни пробойни в теорията за строгата асирийска хегемония.
Падането на кимерийската конна империя обаче е толкова бързо, колкото и възходът ѝ. В рамките на две десетилетия след пика на Дугдамми, те са смазани от организиран съюз между местните близкоизточни държави и техните стари степни преследвачи — скитите, които навлизат през Закавказието. Оцелелите групи биват бързо претопени от издигащото се Лидийско царство. Въпреки че етносът изчезва от аналите, тяхната материална и военна култура остава. Регионът, известен по-късно като Кападокия, запазва своя специфичен статус на световен център за отглеждане на бойни коне и кавалерийски умения чак до римската епоха.
