Климатичен срив и степна логистика
Историческата романтика обича да обяснява големите преселения с жажда за плячка или вродена войнственост. На терен обаче нещата винаги опират до трева, вода и оцеляване. В началото на първото хилядолетие преди новата ера степите на Централна Азия и Южен Сибир преживяват рязък застудяващ и засушаващ климатичен цикъл. Земеделието в тези региони просто престава да функционира. Единственият начин за оцеляване остава класическият номадизъм, при който цялата икономика стъпва върху мобилността и конете. Първата вълна от този изтласкан от сушата човешки ресурс на запад, някъде през IX век пр.н.е., са именно кимерийците. Според археологическите проучвания техният първоначален ареал се заковава в регионите на днешния Източен Казахстан и Алтай.
Омир пише за тях с поетична мъглявост, описвайки ги като народ от крайните граници на света, живеещ в вечна мъгла край река Океан. Под тази географска и интелектуална мъгла обаче се крие конкретна сухопътна драма. Скитските племена, движещи се зад тях с подобни логистични нужди, ги принуждават да изоставят Северното Черноморие около 750 г. пр.н.е. Кимерийците нямат друг избор, освен да пресекат Кавказките проходи — физически подвиг за хиляди хора с добитък и обози. Преминаването им през планинските теснини ги изхвърля директно в зоната на влияние на тогавашните суперсили в Близкия изток, където те бързо се превръщат от бежанци в скъпо платени наемници.
Архивното гробище на Асирия и първите доклади
За разлика от гръцките легенди, асирийците са водили прецизна счетоводна и военна документация. Първото официално споменаване на кимерийците с тяхното автентично име в писмените източници се датира от 714 г. пр.н.е. Това не е епична поема, а оперативен разузнавателен доклад. Принц Сенахирим го изпраща до баща си Саргон II — владетеля на Неоасирийската империя. В документа се описват придвижванията на тези нови номадски сили, които вече са успели да нанесат тежки поражения на царство Урарту, действайки в съюз с Колхида.
Девет години по-късно логистичният баланс се срутва за самата Асирия. По време на военна кампания срещу хетското княжество Табал в Анатолия, Саргон II губи живота си на бойното поле в сблъсък с тези конни стрелци. Смъртта на царя в битка е катастрофа за асирийската държавна идеология, а кимерийците трайно се установяват в централната част на Анатолийското плато — степни територии, идеални за коневъдство, които някога са съставлявали ядрото на Хетската империя. В същото време техният източен клон се базира около държавата Мана в района на днешния Ирански Азербайджан, засичайки се с по-ранните ни изследвания за военните съюзи в Древния Близък изток.
