Ако има нещо, което истински изтощава един изследовател, то е навика на катедрените историци да подпъхват неудобните теренни находки под вече написани хипотези. Години наред географското изолиране на Мадагаскар служи за идеално оправдание на академичния мързел. Написано бе, че скалният комплекс Теники е португалско дело от XVI век – просто защото някой корабокруширал капитан е трябвало да бъде подреден в записките. Само че логистиката на терен винаги убива кабинета. Никой корабокрушеник, сцепвал дъските на кораба си в кораловите рифове на Мозамбикския проток, няма да марширува 100 километра навътре през пресечения, изпечен от слънцето терен на днешния парк Исало, за да дълбае десетки тонове пясъчник без метални инструменти с промишлено качество, без логистична база и без подсигурен източник на храна.
Теренните проучвания, ръководени от екипи с участието на археолога Гидо Шрерс, пробиха тази интелектуална мъгла. Прилагането на спътникова картография с висока резолюция, съчетано с лидарно сканиране и теренни разкопки, извади наяве мащаб, който португалската теза просто не може да поеме. Теники не е временен лагер. Говорим за площ от няколко квадратни километра, обработена с методична, почти маниакална прецизност. Изсечени скални ниши, нивелирани площадки, каменни резервоари за вода и канализация, врязана директно в монолита. Това е инфраструктура, изискваща хиляди човекочаса организиран труд, инженерни познания за управление на водните ресурси в сухи райони и най-вече – сплотена общност с конкретна ценностна или религиозна система.
Радиовъглеродният анализ на въглища, извлечени от най-дълбоките археологически слоеве на обекта, закова хронологията между X и XII век. Това автоматично изхвърля португалците от уравнението с цели пет века. Тук навлизаме в територията на суровия исторически материализъм. По това време Индийският океан не е празно водно пространство, а най-натоварената търговска магистрала на планетата, контролирана от арабски, персийски и индийски мореплаватели. Архивното гробище на морската търговия пази сведения за пристанището Сираф в Персийския залив – гигантски за времето си емпориум, срутен от земетресения и политически нестабилности, който изпраща вълни от бежанци и търговци на юг.
Архитектурата на Теники показва директни аналогии със зороастрийските скални гробници (астидани) и места за излагане на мъртвите, известни от Сираф и региона на Фарс в днешен Иран. Зороастрийската ортодоксия забранява оскверняването на светите елементи – земя, огън и вода – с гниеща плът. Мъртвите са били излагани на птиците в така наречените кули на тишината, след което сухите кости са събирани и полагани в скални ниши. Скалните ниши в Теники съвпадат по размери, ориентация и технология на изсичане с тези в Персийския залив. Пробойните в теорията обаче започват там, където археологическата лопата удари на празно.
