По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мифът за зрелищния „блицкриг“ и реалността на индустриалната примка
Масовото съзнание, захранвано от военни трилъри, чака от Пекин някакъв грандиозен единичен удар — небе, почерняло от милиони атакуващи апарати, които за часове заличават инфраструктурата на Тайван или американските бази в Гуам. Подобни сценарии продават вестници, но нямат нищо общо с военната логика. Според коментатори и военни наблюдатели, истинската стратегия на китайското командване е далеч по-хладнокръвна и базирана на математическо изтощение.
Не става дума за светкавично превземане на територия с един замах. Целта е създаването на такъв оперативен ритъм, при който защитата просто няма време да си поемат въздух.
В Украйна и Близкия изток ясно се видя какво се случва след масиран ракетен или безпилотен удар. Защитаващата се страна започва трескава административна и техническа работа: преброяване на щетите, оценка на унищожените радари, прегрупиране на оцелелите зенитни комплекси Patriot или NASAMS, презареждане на пусковите контейнери и логистичен транзит на нови ракети от тила. Това отнема часове, понякога дни. Ако следващата атака дойде едва след като тази инженерна машина сглоби отбранителния щит отново — битката се рестартира от началната си точка.
Китайската доктрина, доколкото може да се съди от докладите за интеграция на изкуствен интелект в НОАК, цели да смачка този времеви прозорец. Първата вълна от евтини примамки и разузнавателни апарати има за задача единствено да принуди противника да задейства радарите си и да изстреля скъпите си ракети. Самата реакция на отбраната генерира гигабайти данни. И тук идва критичната разлика.
Изкуственият интелект като диригент, а не като терминатор
В масовите медии изкуственият интелект във военното дело погрешно се изобразява като робот, който сам взема решение да дръпне спусъка срещу определена цел. Подобни технологии съществуват, но те са микрониво. Голямата промяна, която Пекин подготвя за 2027 г., е на ниво оперативно изкуство.
Когато на бойното поле оператор управлява три или пет дрона, той се справя. При стотици или хиляди единици, действащи едновременно в Тайванския проток, човешкият мозък физически блокира от информационния шум. Алгоритмите на НОАК се разработват със задачата да обработват за милисекунди излъчванията на чуждите радари, да засичат преместването на батареите и автоматично да пренасочват следващата вълна от поразяващи средства.
Втората вълна удря, докато зенитчиците все още сменят позициите си. Третата удря, когато презареждащите машини са на открито. Система, която не може да завърши цикъла си на възстановяване, деградира експоненциално.
Но тук възниква въпрос, който мнозина западни анализатори предпочитат да заобикалят. Дали алгоритмите на НОАК са изпитани в реални бойни условия срещу западен тип заглушаване и радиоелектронна борба (РЕБ)? Всички китайски експерименти до момента се провеждат в полигонни условия. Твърди се, че компютърните модели работят безупречно, но историята на военното дело е пълна с алгоритми, които блокират при първия сблъсък с нестандартно човешко поведение или неочаквани смущения в ефира.
