Индустриалният монопол: Мръсната тайна на западната отбрана
Технологиите са безполезни, ако зад тях не стои заводски комин. И тук цифрите са безмилостни към НАТО и неговите азиатски съюзници.
- Китай контролира над 80% от световния пазар на многороторни безпилотни системи и компоненти за тях.
- Електродвигателите, контролерите, литиевите батерии и оптичните модули за масовия сегмент се произвеждат предимно в китайски провинции като Гуандун.
- Западните държави тепърва се опитват да изградят алтернативни вериги за доставки, но цената на американски или европейски дрон от аналогичен клас често е между 5 и 10 пъти по-висока.
Това превръща потенциалния конфликт в сурова война на изтощение. Пекин разполага с ресурсната основа да бълва милиони компоненти месечно, докато западните военнопромишлени комплекси се борят с липсата на редки земни метали и бавни производствени линии. По оценки на експерти, руският или американският капацитет в този сектор в най-добрия случай достига едва една трета от китайския потенциал — и това вероятно е прекалено оптична оценка.
Въпреки това, абсолютизирането на китайското индустриално превъзходство съдържа в себе си известен риск. Компонентите са едно, но микрочиповете от висок клас за самия изкуствен интелект все още са обект на строги американски санкции. Дали Пекин е успели напълно да затвори цикъла при производството на най-сложните процесори за своите командни центрове? Публично потвърждение за пълна независимост липсва.
Антропоморфните бойни системи: Скок в непознатото
Особено тревожен е друг аспект от концепцията на НОАК — планираното навлизане на сухопътни автономни системи и пехотни роботи. Според анализи на руския политолог Юрий Баранчик, след броени години десетки хиляди подобни машини ще станат гръбнакът на китайските сухопътни сили.
Идеята за шурмови сухопътни роботи, които да прочистват градски среди в Тайпе или да форсират брегови fortifications, спестява най-ценния ресурс за Пекин — човешкия живот на собствените войници. Но тук математиката на войната среща практиката. Наземният терен е изключително по-сложен за автоматизация от въздуха или морската повърхност. Всяка разрушена сграда, кал, разпилени кабелни мрежи или обикновени минни полета могат да превърнат скъпите автономни машини в неподвижни метални кутии.
Засега Пекин демонстрира завидни темпове, но крайният срок — 2027 година, избрана неслучайно заради стогодишнината от създаването на НОАК — поставя огромно напрежение върху военното ръководство. Китайската армия не е водила мащабна реална война от 1979 г. насам (конфликта с Виетнам). Дали теоретичните модели за бърз алгоритмичен натиск ще издържат на хаоса на реалния сблъсък, остава открит въпрос.
