Желязото, което липсва в багажника
Изхвърлянето на пълноразмерната резервна гума от стандартното оборудване е може би най-чистата проява на финансова оптимизация, замаскирана като "спестяване на пространство и тегло". Комплектите с течен уплътнител и компресор са ефективни единствено при микроскопични пробиви по протектора. При страничен разрез от остър камък или бордюр, каквито изобилстват по нашата пътна инфраструктура, компресорът е абсолютно безполезен. Оставянето на автомобил без физическа резервна гума (или поне тип "патерица") извън основните пътни артерии означава пълна зависимост от пътна помощ, която в определени географски ширини просто не идва с часове.
Едновременно с това, масовото навлизане на електромеханичната ръчна спирачка премахна директната стоманена връзка между лоста в купето и спирачните апарати на задната оси. Използването на сервизни мотори, монтирани директно върху апаратите, създава сериозни проблеми при пълно разреждане на 12-волтовата батерия. В такъв случай автомобилът остава блокиран на място, а товаренето му върху репатриращ автомобил се превръща в сложна операция, изискваща специални колички под колелата. В случай на хидравличен отказ на основната спирачна система по време на движение, постепенното задържане чрез механичен лост предоставяше някакъв контрол над векторите на забавяне, докато електронният бутон задейства софтуерен протокол, който в критична ситуация не винаги реагира по очаквания от водача начин.
Като съпоставим тези факти с натрупания опит от ранните изследвания на транспортната надеждност, става ясно, че модерната автоиндустрия трайно се отдалечава от принципа за ремонтопригодност на терен. Балансът между функционалност и маркетинг е сериозно нарушен, като превес взимат визуалните решения, проектирани за бърза продажба на лизинг и кратък гаранционен период. Останалото е въпрос на сервизни фактури и архивен скептицизъм.
