Какво има зад тежката врата: 132 стъпала и стоманена инфраструктура
Зад малката метална врата в основата на всяка колона няма нито тайни подземни тунели към Зимния дворец, нито изгубени документи. Интериорът представлява тесен, тъмен тухлен кладенец с диаметър около два метра. Изкачването до върха става по 132 каменни и чугунени стъпала, закрепени директно в зидарията. Пространството е клаустрофобично, с постоянна висока влажност и мирис на метален нагар.
През последните десетилетия вътрешността на колоните е претърпяла пълна техническа модернизация. В края на XIX век опитите за преминаване към електричество пропадат поради високата цена на кабелното трасе и липсата на достатъчно мощност. Едва през 1957 година инженерният проблем е решен генерално чрез прекарване на газопроводни тръби вътре в самия кухинен ствол.
Днес вътрешната система се поддържа от специализираното предприятие „Петербурггаз“. Всяка купа е оборудвана със специални газови горелки и автоматична система за електрическо възпламеняване. Разходът на гориво по време на работа е равен на консумацията на голям жилищен микрорайон, поради което факелният механизъм се задейства едва 10-15 пъти в годината — при строго определени градски събития. Пламъкът с височина до 5 метра изисква непрекъснато наблюдение от дежурни техници, които се намират вътре в конструкцията по време на запалването.
Историческата логика и техническите доклади показват, че зад монументалната естетика на Ростралните колони стоят преди всичко пресметнат материален ресурс, инженерни проби и грешки и поредица от архитектурни компромиси. Всичко останало са просто приказки за туристическия поток.
