Физическата реалност срещу експедиционните планове
Маршрутът по „Перката на акулата“ и съседните стени изисква мъкнене на тежка екипировка през 700-метров снежен склон, последван от гладки гранитни плочи с надвисвания от категория А4 и ронливи ледени коридори. За разлика от стандартните осемхилядници, където основното препятствие е хипоксията, тук алпинистът е подложен на комбинирано натоварване — техническо катерене с висока степен на сложност на надморска височина, където парциалното налягане на кислорода е драстично намалено, а възможността за бързо слизане е практически нулева. Всяко въже инвентар, всяка бутилка пропан-бутан и всеки грам храна трябва да бъдат изтеглени на ръка по вертикалата.
Предстоящият опит на индийския тим под ръководството на Умеш Зирпе — опитен водач с десетилетия опит и признания като наградата „Тензинг Норгей“ — стъпва върху състава от катерачи като Вивек Шиваде, Варун Бхагуат, Никундж Шах, Ронак Сингх, Винод Гусейн и Мингма Шерпа. Целта им е източният хребет на Южна Меру. Трябва да се има предвид обаче, че анализите на терена посочват зачестяващи скални срутвания в този участък. Поради затоплянето на атмосферните слоеве, вечната замръзналост, която държи гранитните блокове слепени, губи своята структурна плътност. Интелектуална мъгла би било да се смята, че опитът от минали години гарантира успех. Скалата в Гарвал се променя, а архивното гробище от неуспешни опити около Меру напомня, че планината не се съобразява с национални амбиции или годишнини на спортни клубове.
Възниква и логистичният въпрос за захранването на подобно предприятие. За разлика от добре утъпканите пътеки в Непал, Гарвалските Хималаи изискват автономност от първия до последния ден. Всяко преминаване през ледника Ганготри е съпроводено с рискове от пропадане в ледникови пукнатини, чиято топография варира всяка седмица. Ако екипът на Зирпе успее да преведе въжетата си през източния хребет, това ще бъде сериозен знак за развитието на техническия алпинизъм в Индия, който исторически разчиташе основно на шерпска поддръжка и класически маршрути. Ако обаче метеорологичната формация над циркуса се затвори преждевременно, експедицията ще трябва да прави избор между премерено отстъпление и слизане по рапели в условия на нулева видимост. В крайна сметка суровият гранит на Меру не предлага компромиси — той просто изразходва ресурсите на катерачите до пълно изчерпване.
