Пробоините в пакта: Младите, болните и сушата
Тази пасивна система обаче се срива в момента, в който балансът на силите се измести. При теренни наблюдения в периода 1998–2005 г. в зоните около река Замбези са документирани множество случаи на нарушаване на това примирие. Влечугите бързо се възползват от всяка слабост. Ако малко хипопотамче се отдалечи от защитния кордон на женските, то бива незабавно атакувано. В този случай няма милост, няма и „договорки“. Крокодилите действат като прецизни санитари, премахващи всеки елемент, който не е под пряката защита на стадото.
Обратното също е в сила. Когато крокодил наруши дистанцията и се доближи прекалено до новородени в близост до женските, агресията на стадото е светкавична и тотална. Има регистрирани случаи, при които група от няколко хипопотама буквално смазва триметров крокодил, превръщайки го в безформена маса от счупени люспи и кости само за няколко минути.
И тук идва големият въпрос, който много анализи пропускат: как тази динамика се отразява на цялата речна система? По-старите теренни изследвания от средата на миналия век показват, че присъствието на хипопотамите всъщност структурира дъното на речните корита чрез постоянното си движение и изхвърляне на органични отпадъци, което привлече огромни пасажи от риба. Крокодилите просто се възползват от тази налична хранителна база, без да се налага да влизат в излишен конфликт с „строителите“ на тази инфраструктура. Това е прагматичен натурологичен реализъм, а не сюжет от дивашка приказка.
Всичко това показва, че естествената среда не търпи излишна драма. Животните не си прощават, те просто изчисляват риска. И докато биологичните лимити на двата вида остават непроменени, това напрегнато, изпънато до краен предел съжителство ще продължи да съществува по същите сурови правила.
