Тезата, че физически патологии, метаболитни смущения или хронични финансови затруднения могат да бъдат решени чрез пренаписване на въображаеми сценарии от минали векове, разчита върху една много стара когнитивна слабост – нуждата на човешкия ум да намери външен причинител за собствените си биологични и социални лимити. Когато някой ви обещае, че смущенията във вашите хранителни навици не са резултат от инсулинова резистентност, хронично безсъние, ниско ниво на серотонин или банално липса на движение, а от това, че в някой отминал век сте били отвлечени в робство, това действа като мощен психологически аналгетик. Човекът получава незабавно облекчение: отговорността се прехвърля върху абстрактен исторически обект.
Проблемът тук е физически и физиологически. Усещанията, описани като „мравучкане, изтръпване или внезапен студ“, които според подобни методики били сигнали на душата, в реалната клинична практика са стандартни соматични реакции на периферната нервна система. Те се задействат от вегетативния дял при промяна в нивата на кортизола и адреналина. Когато даден субект се въведе в състояние на лека хипноза или водена визуализация, хипоталамусът реагира на подадените от терапевта внушения точно така, както би реагирал на реален дразнител. Ако на човека му бъде казано, че се намира в студена средновековна килия, вазоконстрикцията на кръвоносните съдове е незабавна – крайниците изстиват, а кожата настръхва. Това не е памет от минал живот, а елементарна рефлекторна дъга, известна на физиологията още от времето на Иван Павлов.
Що се отнася до известния феномен дежавю, с който често се спекулира, когнитивните науки отдавна са го локализирали в слепоочния дял на мозъка. Става дума за микроскопично десинхронизиране между обработката на сетивната информация и нейното кодиране в дългосрочната памет. Сигналът преминава през хипокампа и амигдалата с закъснение от броени милисекунди, което кара съзнанието да възприеме текущия момент като вече съществуващ спомен. В този процес няма никаква мистика, нито записани данни от „полето на тялото“, а простичък електрохимичен бъг в невронните мрежи.
Опитът да се обяснят естетическите корекции по лицето или спадът в телесното тегло с „изтриване на програми за робство“ подминава основни биохимични закони. Мастната тъкан се натрупва и разгражда въз основа на калориен баланс, хормонален профил и липиден метаболизъм. Ако след регресивна сесия даден човек започне да яде по-малко и да губи тегло, това е резултат от плацебо ефект или намаляване на общото ниво на тревожност, което от своя страна понижава базовия кортизол и ограничава компулсивното преяждане. Физическата реалност на клетките обаче не се променя от въображаеми пренаписвания, а от реална физиологична промяна.
Проучвайки документите и историята на психотерапията, лесно можем да проследим как възниква концепцията за "генетичната памет" като метафора. Но в съвременната биология съществува строго дефиниран термин – трансгенерационна епигенетика. Изследванията на д-р Брайън Диас от Университета Емори показва, че лабораторни мишки, изложени на определен мирис в комбинация с лек електрически шок, предават страха от този мирис на следващите две поколения. Това обаче се случва чрез ДНК метилиране – химически маркировки върху генома, а не чрез филмови сценарии с детайлни подробности за предходни животи, грабежи и войни. Подсъзнанието не съхранява истории с имена, дати и географски ширини; то съхранява биохимични маркери за стрес.
