Архивното гробище на академичните догми
Научният консерватизъм има навика да игнорира противоречията, докато те не станат твърде големи, за да бъдат изметени под килима. Години наред изолирани изследвания върху термитите – които са напълно диплоидни, но въпреки това изграждат най-сложните колонии на планетата – биваха третирани като "изключение от правилото". Но когато статистиката обхване близо 69 000 вида, изключенията преливат в правило, а догмата се превръща в просто историческо куриозно записване.
Това изглежда логично за всеки, който е прекарал поне няколко месеца на терен, вместо пред компютърни симулации. Природата не работи с абстрактни теории за алтруизъм; тя работи с физически закони, консумация на калории и натиск от страна на околната среда. Изследването на екипа от Аризона показва, че външните фактори – климатични колебания, достъпност на закрити ниши за гнездене и натиск от паразити – са имали неподозирано по-голяма тежест за формирането на социалните системи, отколкото хромозомната структура.
Преразглеждането на тази теория отваря сериозни пробойни в начина, по който преподаваме еволюционна биология. Десетилетия наред социобиологията използваше хаплодиплоидията като фундамент за теориите си за произхода на сътрудничеството и алтруизма. Падането на този фундамент показва колко лесно научната общност може да изпадне в интелектуална мъгла, когато бърка елегантния математически модел с реалната биомеханика на оцеляването.
В крайна сметка историята на насекоми срутва още един романтичен мит. Мравките и пчелите не са създали своите империи заради генетична "сродност", а благодарение на твърда инженерна и военна необходимост. Жилото, восъкът и подземните галерии са истинските архитекти на техния обществен ред.
