Изчислителен капацитет и инфраструктурни ограничения
Въпросът за какво би била необходима подобна колосална мощност не лежи в областта на абстрактната фантастика, а в изчислителната термодинамика. Развитието на какъвто и да е автономен или машинен интелект изисква физически носители, охладителни системи и захранване. Субпланетарен компютър, който трябва да обработва невронни мрежи в реално време или да изчислява векторни траектории в междузвездното пространство, изпитва константно термично пренатоварване.
Втората причина е релативистичният транспорт. За да задвижиш обект с масата на малък астероид до осезаема фракция от скоростта на светлината, химическото или термоядреното гориво са напълно неприложими поради масата на самия реактивен изблик. Единственият известен теоретичен механизъм са фотонните платна, тласкани от насочени лазерни масиви с мощност в порядъка на гигавати.
Въпреки примамливите числа, тук се появява тежка пробойна в теорията: разстоянието. Ядрото на нашата галактика се намира на приблизително 26 000 светлинни години. Всяко преносване на данни или инфраструктурен контрол от покрайнините отнема десетилетия. Това води до извода, че подобни системи – ако въобще съществуват – биха били капсулирани и локализирани единствено в непосредствена близост до самото галактическо ядро.
Наземните радиотелескопи и инфрачервените масиви трудно проникват през плътните прахови облаци на Млечния път. В момента научният екип от MIT и Пенсилвания разработва нови спектрални филтри за инфрачервения диапазон. Целта е да се търсят топлинни аномалии, при които излъчването от ядрото показва изкуствено изравняване на спектъра – индикатор, че естественият радиационен поток се улавя и преобразува от изкуствени структури.
