При тези мащабни разкопки и изкопни работи тежката техника често разкрива и неолитни артефакти – каменни брадви, стрели и керамични фрагменти, останали от времето, когато Сахара е била зелена савана с развита речна система. В частни писма на работници се споменават находки на берберски амулети и вкаменелости, които просто са били прибирани от персонала като сувенири, докато булдозерите изравняват следващата сеизмична линия.
Паралелно с петролните проучвания, регионът страда и от много по-тежки геоложки белези. На друг адрес в пустинята Франция извършва първите си атмосферни и подземни ядрени опити в района на Реган и Еккер, което показва с каква концепция се е пристъпвало към това пространство – като към безкраен, ничий полигон. Що се отнася до известни природни аномалии в същия регион, като например "Окото на Сахара" (структурата Ришат) в Мавритания, при тях няма нищо общо с човешка дейност. Това са неколкократно по-големи, дължащи се на тектонично издигане и последваща неравномерна ерозия геоложки куполи, обхващащи над 40 километра диаметър, чиято възраст се изчислява на стотици милиони години.
След години на интензивни взривове и пробиване, CREPS наистина открива петрол и природен газ в басейните на Хаси Месауд и Еджеле. Тези находища изиграват критична роля за възстановяването на френската икономика през 60-те години. Добивът обаче се оказва технически труден, а последвалата Война за независимост на Алжир и последвалата национализация на ресурсите през 1971 г. прехвърлят контрола върху държавната компания Sonatrach. Днес голяма част от тези полета са изчерпани на над 80 процента, а изоставената инфраструктура бавно се разпада.
Остава въпросът: защо тези пръстени не са заличени от вятъра и пясъчните бури след повече от седем десетилетия? Отговорът лежи във физико-химията на пустинната почва. Взривът на 200 килограма експлозив на едно място не просто изхвърля пясък. Високата температура и огромното налягане стопяват повърхностния слой от калциев карбонат, гипс и глинести минерали. Образува се твърда, минерализирана коричка – т.нар. пустинна кора или "аргилитна броня". Тя циментира почвата под кратера. Натрошените скални ръбове около мястото на детонация образуват малък вал, който спира вятъра и предотвратява естественото запълване на кратера.
Освен това, районът около Тебалбалет не е покрит с плаващи пясъчни дюни (ергове), а представлява "серир" или "хамада" – твърда, камениста повърхност, където пясъчното покритие е минимално, а активните дюни са на десетки километри разстояние. Пясъкът тук е статичен, почти "мъртъв". В липсата на влага и растителност, която да разгради минералния слой, химичната структура на изпечената земя остава практически непроменена. Физиката на пустинята консервира индустриалния отпечатък така, сякаш детонацията е извършена миналата седмица.
Днешната проспекция вече няма нищо общо с тези брутални методи. Съвременните геолози използват вибросеизмични камиони – тежки машини, оборудвани с хидравлични плочи, които препращат спретнати акустични честоти в земята, без да изкопават нито един грам почва и без да оставят следи. Векът на динамита в геофизиката приключи, но белезите от него остават вкаменени.
