Икономика на кожите и аналогия от Урал
Възползването от ресурсите на мечките от страна на хората обаче е напълно документално доказано на други европейски обекти. В Шьонинген, Германия, върху костите на мечи лапи на възраст около 300 000 години са регистрирани микроскопични разрези. Тъй като върху тези анатомични зони почти няма мускулна маса, наличието на следи от каменни инструменти показва една-единствена операционална цел: прецизно събличане на кожата. За да бъде използваема за облекло или подслон, козината трябва да бъде отстранена часове след смъртта на животното, преди да е започнал процесът на автолиза. Това означава, че хоминидите са имали директен достъп до свежи трупове.
Въпросът за начина на придобиване на тези трупове намира своя отговор в пещерата Иманай в Южен Урал. Там е намерена една от най-големите концентрации на кости от по-дребния вариант на пещерна мечка. При един от черепите трасеологичният анализ разкрива перфорация в теменната кост с чисти ръбове без белези на костна регенерация. Изпитите с реплики на кремъчни върхове показват, че увреждането е нанесено с пробождащо оръжие, упражнило точкова сила под определен ъгъл.
Анатомичният контекст изключва открит двубой на открито. Атакуването на полутонно животно в съзнание с дървено копие, дори и с каменен връх, противоречи на принципа за минимален риск при лов. Поражението е нанесено вътре в пещерата, докато животното е било в състояние на торпор (зимен сън), когато метаболизмът му е забавен, а реакциите — блокирани. Тясната пространствена геометрия на пещерните проходи е използвана като естествен капан, позволяващ на групата да нанесе единствен, контролен удар в най-тънката зона на черепната кутия.
Праисторическият човек не е търсил слава, а калории и изолационни материали. От калта на Маратуса-1 до пещерите на Урал, археологическият запис показва строга прагматичност. Пръчката от елша и микролитните остриета са били част от студена, рационална система, в която всяко движение е било подчинено на енергийния баланс и оцеляването.
