Границите на източниците и аналитичните съмнения
Разбира се, когато анализираме тези исторически епизоди, трябва да подхождаме със здравословен скептицизъм към това, което намираме в това архивно гробище от древни текстове. Изглежда логично да приемем, че законите са се прилагали с пълна strictness, но има пробойни в теорията, че всеки римски дом е бил денонощен полицейски участък. Първо, източниците, с които разполагаме – като Валерий Максим или по-късните компилации на Атеней – често описват морални норми от ранен Рим, за да критикуват упадъка на собственото си съвремие. Смъртните наказания за консумация на вино са били крайни изключения дори за стандартите на онова време и са служели по-скоро като правен прецедент и дидактичен пример, отколкото като ежедневна съдебна практика.
Второ, социалното разделение в Рим е било дълбоко. Всички тези правила за проверка на дъха и спазване на ius osculi са се отнасяли изключително за свободните, уважавани римски матрони. Жените от по-ниските съсловия – танцьорки, робини, сервитьорки в странноприемниците и проститутки – са били напълно изключени от тези изисквания. Техният живот и поведение не са подлежали на същата правна протекция или морален контрол, защото техният статут не е засягал предаването на патрицианска собственост и чистокръвно родословие. Поради тази причина целувката в Древен Рим разкрива не някаква романтична мистерия, а суровата сметка на една цивилизация, за която семейният ред, логистиката на провизиите и спазването на йерархията са стояли далеч над личните чувства.
