Локална синхронизация и относителност на едновременността
Проблемът се задълбочава, когато включим измервателната апаратура и въпроса за относителността на едновременността. Нека разположим два оптични детектора на разстояние от няколко стотин хиляди километра един от друг. При преминаването на сянката първият детектор регистрира липса на фотони в момент Т1, а вторият – в момент Т2. Разликата между Т1 и Т2 може да бъде избрана толкова малка, че математическото съотношение да даде десетократна скорост на светлината.
Но ако опитният физик се опита да използва тази система, за да задейства реле в точка Б въз основа на събитието в точка А, той ще трябва да изпрати реален физически сигнал – проводников, радиочестотен или оптичен – между двата детектора. И точно тук стандартният протокол на природата затваря вратата: сигналът между детекторите ще се движи със скорост, по-малка или равна на c. Всяко твърдение, че сянката е нарушила физическия закон, е плод на методическа грешка при дефинирането на понятията „обект“ и „състояние“.
Архивно гробище за конспирации и неразбрани парадокси
През десетилетията научните списания са затрупани от ръкописи на автори, твърдящи, че са открили пукнатина в уравненията на Максуел и Айнщайн. Повечето от тези трудове потъват в архивното гробище на патентните бюра, защото пропускат елементарния факт, че сянката няма тонаж, нятов състав, нито вътрешни енергийни нива.
Подобни явления се наблюдават и при фазовата скорост на вълните в определени дисперсни среди, където гребена на вълната се движи с видимо свръхсветлинна скорост, но груповата скорост – тази, която всъщност пренася енергията и сигнала – остава под критичната граница. Втората категория парадокси, в която попада и сянката, е просто модел от последователни независими събития, геометрично подредени в пространството от външен източник.
Човешката интуиция, формирана в среда на бавни механики и масивни тела, непрекъснато се опитва да придаде свойства на обект върху явления, които са чисто състояние на средата. Сянката не е "нещо", което се движи. Тя е липсата на "нещо", регистрирана в различни точки от пространството в последователни моменти от времето. И докато това не се разбере на ниво фундаментална терминология, учебникарските митове ще продължат да генерират фалшиви сензации.
