Липсата на кадри, адекватно финансиране и на профилактика сриват българското здравеопазване. Около този извод се обединиха участниците в дискусия на тема „Системата на здравеопазването – проблеми, предизвикателства, перспективи“ организирана от Федерация „Обществено здраве“ към Градския съвет на БСП – София. Във форума взеха участие председателят на Софийската организация на партията Калоян Паргов, кандидати за народни представители от „БСП за България“, общински съветници и водещи лекари и експерти във сферата на здравеопазването, сред които проф. Жени Стайкова, проф. Петранка Троянова, д-р Ива Станкова и други.
Председателят на Федерацията проф. Невена Цачева представи принципите, приоритетите и предложенията на БСП в сферата на здравеопазването като основа за една общодостъпна и качествена грижа за всеки български гражданин.
Кандидатът за народен представител Александър Кобаков, който е акушер-гинеколог, посочи, че престижът на акушерската професия в България е сринат и това се отразява на качеството и количеството на специалистите в тази област.
„По отношение на профилактичната дейност трябва да се даде възможност на акушерките да водят практика и да наблюдават бременни. И само когато бременността е рискова, да се включват лекарите“, предложи д-р Кобаков.
Той отбеляза, че има проблем и със специализациите на младите лекари. По думите му те не се случват по необходимия стандарт, който да гарантира, че при завършването специализантът е готов да работи.
„Голям е проблемът с намирането на кадри“, посочи кандидатът за народен представител и обясни, че се наемат все още незавършили акушерки и лекари, които се налага, без да са подготвени, да работят в отделение и да проследяват какво се случва с родилката, след като докторът си е тръгнал.
„Проблеми има и в детското здравеопазване. Не може профилактичната дейност за най-малките да се извършат от лекари, които не са педиатри“, категоричен бе Александър Кобаков.
„Имаме нужда от специализирана детска болница. В сега съществуващата няма нито скенер, нито ядрено-магнитен резонанс“, каза кандидатът за народен представител Теодора Овчарова.
Тя заяви, че БСП от години се бори за изграждането на такова лечебно заведение.
„Тази битка не е само на една част от обществото или на една партия, тя трябва да е на всички нас. Когато и да стане тази детска болница все ще е късно“, изтъкна Овчарова.
„Трябва да прогнозираме какво ще се случи в здравеопазването през следващите 5-10-20 години. Това, какво ще правим, трябва да се изчисли с участието на икономисти, юристи и професионалисти, които трябва да създадат план, по който да се развива здравеопазването. И едва тогава да бъде политически прието и реализирано“, това мнение изрази проф. Петранка Троянова, които има дългогодишен лекарски и управленски опит.
По думите й най-страшното е липсата на кадри – лекари и медицински сестри. Тя посочи, че има огромна дупка между поколенията – хората между 40 и 50 години практически ги няма. Единици са останалите в България.
„Проблемите са много, но те изискват решаване на професионално ниво, сериозно, с много воля. Не съм убедена, че това може да се случи лесно. Иска се много работа“, каза в заключение проф. Троянова.
Необходимата здравна реформа може да се случи само ако има широк обществен консенсус. Това заяви лидерът на БСП – София Калоян Паргов и допълни, че тази визия е свързана с присъствието на държавата, а не с отстъплението й от тази сфера и сблъсъка между частното и държавното здравеопазване през последните десетилетия.
„Досегашният модел превърна здравето в стока, пациентите в клиенти на системата, на които се предлага здравна услуга. Болезнена тема за повечето български гражданин е дали ще могат за заплатят за нея, когато им се наложи“, обясни Паргов.
Според него нито един здравен министър не може сам да се справи с проблемите, защото те изискват цялостно преосмисляне и голяма обществена подкрепа.
„През последната година и половина всички разбрахме какво значи да си лекар и то в държава, която е на последно място по всички показатели в Европа. Искам да благодаря на всички лекари, особено на тези, които се включиха в борбата с COVID-19, с риск за собственото си здраве и живот“, посочи Калоян Паргов.
