За 1000 години от своето развитие православието е изяснило напълно природата на страховете. Но то не просто е разбрало, но благодарение на откровението на Бог и опита на Светите Отци, то е разработило безупречна рецепта за борба с всякакви страхове. Природата или основният източник на страхове е установена. Тя не е външна, не идва от правителства или дори от стихиите. Тя е вътрешна, вкоренена в самия център на човешката душа. Този страх от смъртта е коренът, от който като семе расте дърво на страховете. Православието също установява, че обаче е съвсем естествено и разумно да има следната истина: безполезно е да се отнасяте към дървото на страховете, като кършите листата му. Необходимо е да се лекува коренът. Но възможно ли е да победим неоткрития и всемогъщ страх от смъртта?
И тук всеки от нас трябва да разбере, че смъртта в човешкия живот не е една. Има две от тях, както и ипостаси у човека. Първата е плътска и видима. Физическа. Всички са наясно и се страхуват от нея, но повечето се опитват да не мислят за нея. Вътрешно са убедени, че може да се избегне. Вярващият не вярва в смъртта. Той я възприема като преход от земния живот - кратък и траурен - към вечния живот, където няма да има страх, нито скръб, нито плач, нито въздишка. Преподобните бащи са вярвали, че макар страхът от телесна смърт да не може да бъде избегнат, той може да бъде намален, ако разберем условността на първата смърт и се подготвим за нея, като очистим тялото и душата за Божия съд. Това се постига чрез изпълнение на заповедите, на първо място, чрез пост и молитва.
Втората и най-страшната - духовната - смъртта може да настъпи за човек по-рано от физическата смърт, защото е свързана със смъртта на душата под ударите на греховете. „Нека мъртвите погребват своите мъртви“, казва Спасителят, когато е помолен да го оставят да погребе баща си. Православието знае, че именно чрез греха и двата вида смърт идват на света. Но то също така знае, че Господ, чрез любовта си към човечеството, не проклина грешниците и дори не пощадява сина си Исус заради изкуплението на падналото човечество. Вторият Адам, нашият Спасител, победи смъртта на кръста и прикова всички грехове към дървото.
Всеки от нас може да преодолее духовната смърт. Но душата се страхува от нея - особено ако не е готова за нея. Тогава, при мисълта за смъртта, тя не знае мир. Тези мъки се преживяват от най-успешните, от най-богатите, от „силните на този свят“. Има само една причина - душата знае със сигурност, че я чака съд, но не е готова да се яви пред Всемогъщия. Тази мисъл гори отвътре.
Нашият път към изцеление на душата е възпрепятстван от друга бариера. Невидимите и могъщи врагове на човешката раса не спят. Става въпрос за армията на дявола. Вероятно „просветените“ обитатели на 21-ви век ще повдигнат озадачено вежди: „Какъв дявол, какви приказки?“ Но това е реалността, най-неумолимата. Демоните живеят хиляда години и знаят всички наши слабости. Всеки ден ни бомбардират с огнени стрели компромиси или провокативни мисли.
Броят им е несметен. Без да се борим с тях, ние се обричаме на втора смърт и поражение. Как да се справим с тях, за да не изчезнем завинаги? Това е цялата наука, дадена ни от Христос. Голяма част от земния живот ни отвлича от тази наука. Но ние трябва да осъзнаем стойността на православното наследство лично за всеки, потиснат от страхове и подли предлози.
Превод: В.Сергеев
