И тази промяна е толкова очевидна, че може да ни избоде очите. Така например, миналото лято кметът на Вашингтон Мюриъл Баузър изигра известна роля в протестите, обхващащи Америка заради убийството на криминално проявено лице (убийство или смърт поради задушаване, породено от свръхдоза и шок). Тя се присъедини към тълпите, които скандираха лозунги като: "Дефинансирайте полицията!"
По-рано тази година кметът, демократ, предложи намаляване на бюджета на полицията и пренасочване на парите към социалните служби.
Сега обаче Боузър и много други демократични градски лидери се борят да увеличат бюджетите на полицията и да наемат още служители на реда на фона на най-смъртоносната престъпна вълна от две десетилетия насам.
Изведнъж местните и националните демократи се дистанцираха от политиките за орязване на парите на американската полиция. Изглежда това е политика, която не е съвсем популярна сред масата американски граждани, изключая радикалните анархисти и троцкисти от "Блек лайфс матър", Антифа и други ударни групировки на Сорос и подобните нему.
Ама наистина, кой би могъл да си помисли, че ако орежеш двойно парите на полицията, както и ако почнеш публични процеси срещу служители на реда, които са си вършили работата или обиждаш произволно полицаите, че са "расисти", резултатът може да не е добър?! Истинска изненада и шок, че престъпленията са скочили в пъти, нали?
В Ню Йорк, Атланта и Сиатъл демократичните градски политици се отказаха или намалиха усилията за намаляване на бюджета на полицията и други предложения, които иначе рекламираха на фона на вълненията около смъртта на Джордж Флойд през 2020 г.
В Конгреса законопроектът за (по-правилно СРЕЩУ) полицията, кръстен на Джордж Флойд - внесен от вицепрезидента Камала Харис, когато тя все още беше сенатор - остава в застой повече от година по-късно.
Либералният бастион Ню Йорк също забрави за намерението си да ореже почти 1 милиард долара полицейски средства миналата година, като дори реши да добави 200 милиона долара в полицейския бюджет 2021 г.
Оукланд, Калифорния, увеличи своя полицейски бюджет през юни с 38 милиона долара, след като миналата година си постави за цел да го намали със 150 милиона долара.
Остин, либерален бастион в консервативен Тексас, тази година прие своя най-голям полицейски бюджет досега под натиска на републиканците от щата заради нарастващата престъпност. Миналата година Остин беше пренасочил 150 милиона долара полицейски средства към други приоритети.
Във Вашингтон Боузър поиска от общинския съвет миналия месец 11 милиона долара, за да наеме 170 нови полицаи след поредица от престрелки. Съветът се съгласи да финансира наемането на 40 полицаи.
Боузър, която отказа да коментира тази история, защити отмяната на дефинансирането от полицията, като каза, че отговаря на вълна от престъпления и молби за пари от шефа на полицията в града. Това се случи след като на 22 юли в скъпарски ресторант в центъра на американската столица, двама души починаха при престрелка. Само дни преди това, на 16 юли 6 годишно дете беше убито при престрелка в сърцето на най-демократичната и правова държава на света, както американските дипломати обичат да ни натъртват. Един ден по-късно трима души бяха ранени в Националния бейзболен парк.
Всъщност, убийствата във Вашингтон са скочили с 20 % през 2020 година, достигайки 16-годишен пик. Нещо повече, след гениалните либерални политики, тенденцията се задържа устойчиво.
Насилието, което миналата година демократите късогледо (или добре премерено и планирано) разпалваха, тази година им играе твърде лоша шега и изменя ударно динамиката на местните избори и очакванията за тях. По-умерени и позиционирани в центъра демократи, които се обявяват в защита на полицията и правото й да прилага законите, печелят предварителните партийни избори за кандидат-кметски позиции.
В Ню Йорк бившият полицай Ерик Адамс например спечели демократическата кандидат-президентска номинация, побеждавайки цял набор от "прогресивни" (разбирай псевдо-леви и троцкистки настроени) кандидати. Причината? Адамс обеща да наеме повече служители на реда и да подкрепи по-адекватни мерки срещу престъпността, за разлика от самообявилите се за "прогресивни" и "леви" (щедро финансирани от крупни корпорации и фондации като "Форд" и структурите на Сорос), които се борят за "дефинансиране" на "расистката" полиция.
Всъщност, гениалната идея на "Блек лайфс матър" и по-радикално (псевдо) лявото крило на Демократическата партия, що се отнася до престъпността, е да се налеят повече пари за...... социални работници и психолози, като тези средства се вземат за сметка на полицията.
"Всеки избирател знае, че демократите са партията, която иска да ореже бюджета на полицията", заяви Майкъл Адамс, говорител на Националния републикански конгресен комитет.
Да, републиканците успяват много умело и лесно да се позиционират в контраст с демократите по тези въпроси, тъй като винаги са били партия, която подкрепя "тънката синя линия" (полицията). Всъщност, докато демократите се прегръщаха с плячкаджиите и подпалвачи от "Блек лайфс матър" (Черните животи имат значение", републиканците издигаха лозунги като: "Всички животи имат значение", както и "Полицейските животи имат значение".
Имайки предвид, че догодина идват средносрочните избори за Конгреса на САЩ, паниката на демократите е разбираема, особено след като дори по-либералните граждани на Америка са започнали да усещат на гърба си (буквално), благините на радикално-либералната политика за смазване и кастриране на полицията.
А какво всъщност е отношението на американците масово? Според проучване на Ипсос от миналия месец, 7 от 10 граждани на САЩ вярват, че престъпността се влошава и има нужда от по-големи полицейски бюджети. Само 22 % твърдят, че трябва да се намалят парите на полицията.
Впрочем, резултатите от политиката на либералите са твърде видими. Атланта - град с голямо чернокожо население, който е като либерален бастион в консервативна Джорджия, стана свидетел на някои от най-големите протести, организирани уж за "расова справедливост" и срещу "полицейското насилие". Протести, които се оказаха ни повече, ни по-малко една малка цветна революция на родна американска територия, която имаше за цел да свали Тръмп. И какво се случи след тези протести и въвеждането на "нов" и "по-прогресивен" полицейски модел в Атланта, включващ орязването на над 70 милиона долара от бюджета на полицията?
Ами чисто и просто градът се е превърнал в един от най-опасните в САЩ. Убийствата са скочили с колосалните 58 % в рамките на половин година, спрямо същия период от време през 2019 година.
В Минеаполис - градът, от който почна безумието покрай смъртта на Джордж Флоойд, на 2 ноември гражданите дори ще гласуват на референдум, с който да се махне "департамента за обществена сигурност", а вместо "полиция" да се създадат "полицаи на мира".
А имали и друга причина, освен средносрочните избори, демократите да се откажат от безумните си политики за фактическо унищожаване на американската полиция?
Истината е, че всичко това беше част от координираната атака срещу Доналд Тръмп и опита му да бъде преизбран за президент. В момента, в който стана ясно, че стотиците свидетелства и доказателства за изборна измама няма да бъдат изслушани от съдилищата, нападките срещу полицията станаха безполезни за демократите. А защо като цяло започнаха?
1. Защото демократите искаха да си гарантират подкрепата на анархистките и троцкистки насилствени групировки като Блек лайфс матър и Антифа, които насъсквани от спонсорите си, скандират лозунги за разпускане на полицията (защо ли хора, които разбиват магазини ще искат разпускане на органите на реда?). Е, сега след като изборите преминаха твърде успешно и удобно за демократите, лумпен-пролетариатът с черни маски не е повече нужен и няма причина да се подкрепят лозунгите му.
2. Полицията в Америка е преимуществено про-републикански настроена. Не става въпрос за непрофесионални пристрастия и тайни връзки, а за факта, че повечето полицаи и семействата им гласуват за републиканците, а не за демократите. Защо? Защото консерваторите поддържат политиките на ред и законност, а демократите сипят нон-стоп обвинения в расизъм и прекомерна употреба на сила срещу служителите на реда. Тук няма изненада, че демократите "наказват", когато могат полицията.
3. Опитите да се изгради един уж расистки и насилствен образ на американската полиция имаше за цел да създаде и усещане за "репресия" и революционна мобилизация сред различни маргинални и не толкова маргинални слоеве от населението, които се колебаеха дали да подкрепят сенилния Байдън на изборите срещу Тръмп, или просто да не гласуват.
4. Всичко това послужи като цяло на наратива на либералите и щедро финансираните НПО за "системния расизъм" и в културната война срещу нормалността. Полицейският уж "расизъм" е перфектен повод за ново рестриктивно законодателство в духа на описаното от Джордж Оруел в "1984". Оттам насетне, след като свободата на словото е все по-ограничена, демократите нямат нужда повече от анти-полицейския наратив.
След като успешно яхнаха вълната на уж анти-расистките протести от миналата година, организирайки на родна територия същата цветна революция, каквито имаше в Украйна, Египет, Армения, Сирия, Грузия, Либия, Словакия, Беларус и други страни, демократите спечелиха изборите (знаем как) и повече не се нуждаеха от младите псевдо-революционери. Всъщност, режимът на Джоузеф Байдън и по-точно на Демократическата партия и спонсорите й започна въвеждането на законодателство срещу свободата на словото и събирането.
Покрай протестите на 6 януари срещу кражбата на изборите, администрацията на Байдън по-късно въведе законодателство срещу "домашния тероризъм", което ни повече, ни по-малко поставя под сериозна угроза свободата на словото, събиранията, сдружаванията и всеки, който не споделя правоверните либерални позиции и мнения. Освен това бе предприет курс към установяване на еднопартийна държава в Америка чрез превръщането на твърдо либералия окръг Колумбия в щат, за да имат завинаги демократите мнозинство в Конгреса. В допълнение Байдън иска да увеличи състава и на Върховния съд, тъй като последният се доминира от съдии с консервативни възгледи.
На фона на всичко това, очевидното желание за установяване на еднопартийна държава с една-единствена позволена идеология няма как да се реализира без две ключови точки:
1. Изземване на оръжията на американските граждани, които са не само за самозащита срещу престъпници, но и както са казали отците-основатели на Америка, за да "напояват" дървото на свободата с "кръвта на тираните" от време на време.
2. Изграждането на истинска полицейска държава, което разбира се, няма как да стане с дефинансиране на полицията. Напротив, към днешна дата, забравяйки всичките си закани от преди месеци, демократите увеличават парите за органите на реда. Но в допълнение към това налагат и нови изисквания към полицаите, които вече са ни повече, ни по-малко критерии за идеологическа чистота.
С други думи, целият цирк с полицейското уж "насилие" и "расизъм" беше само и единствено в рамките на цветната революция срещу Тръмп. Оттам насетне, демократите съвсем лесно забравиха и за "расизъм", и за орязване на полицейските бюджети. Напротив, вижда се, че отсега нататък Демократическата партия ще отделя много специално внимание на полицията в Съединените щати.
Превод: СМ
