Между 1978 и 2018 г. средната заплата на мениджърите на 350-те най-големи американски компании е нараснала с 1007,5%, (над 10 пъти) показва скорошно проучване на Института за икономическа политика. Този растеж значително изпреварва типичния ръст на заплатите на служителите, както и доходността на фондовите пазари, които често се използват за оправдаване на високите заплати за мениджърите. Индексът на S&P за 500-те водещи американски компании за отчетния период е нараснал със 706,7%. Анализът е направен, защото дори някои от най-богатите американски бизнесмени са публично загрижени за нарастващото неравенство в доходите. Тази година Рей Далио, основателят на най-големия хедж фонд в света „Бриджуотър”, предупреди, че разликата между богатите и бедните в САЩ се превръща в „национална извънредна ситуация“. Изпълнителният директор на JP Morgan Джейми Димън призова към „План Маршал” за решение на „системния проблем”, който оставя половината от обществото „в затруднено положение“. Лорънс Мишел, известен служител на EPI, заяви, че има пряка връзка между прекомерното увеличение на заплатите за ръководителите и застоя на заплатите на тяхната работна сила, като се има предвид, че има малко доказателства, свързващи турбо-надутия ръст на тяхната работна заплата с производствеността на компаниите им. „Бихте могли да намалите наполовина заплатата на изпълнителния директор и икономиката няма да се промени“, заяви той.
Според EPI възнагражденията на изпълнителния директор се увеличават със 7,1% през 2018 г. и с 9,2% през 2017 г. Ръстът е обусловен от все по-значително възнаграждение за акциите на компаниите, които управляват. Средно през 2018 г. ръководителите на компаниите са получили 7,5 милиона долара, което е почти половината от възнаграждението им.
Докато за повечето работници заплатите са се забавили след края на рецесията, като са се увеличили едва с 1,6% през последната година, като се вземе предвид инфлацията, заплатите на висшите ръководители в Съединените щати са нарастнали. Ръководителите на компаниите, които се възползват от акциите, които им са присъдени, получават увеличение на заплатата с 52,6% от 2009 г. Тези, на които са дадени акции, но все още не са обналичени, са увеличили заплатите си с 29,4%.
За разлика от тях, типичен служител в една от тези големи фирми може да се зарадва на ръст на годишното си възнаграждение от едва 5,3% по време на възстановяването, а заплатите им всъщност са паднали с 0,2% между 2017 и 2018 г. Средната заплата на изпълнителния директор достигна максимум от 21,5 милиона долара (при стойност от 2018 г.) през 2000 г., в разгара на технологичния балон на фондовия пазар в края на 90-те години, и тя падна след спукването на балона. Тя се възстанови отново до 2007 г., но след това отново падна през 2008 и 2009 г., когато започна последната рецесия. Оттогава заплатата му непрекъснато нараства. В дългосрочен план разликата между средния служител на някоя от водещите американски компании и неговия шеф ще се разшири драстично. През 1965 г. средният изпълнителен директор печели 20 пъти повече от средния служител на 350-те най-големи американски компании. До 1978 г. съотношението е 30-1. Към 1991 г. това съотношение е 121 към 1.
