Датата 1 януари и икономическата цена на инатото
Планираната от Европейската комисия пълна забрана за внос на руски LNG от януари превръща енергийната сигурност в хазарт. Забраната влиза в сила в най-критичната точка – по средата на отоплителния сезон.
Ето ги сухите факти, изчистени от политическа реторика: подземните газови хранилища (ПГХ) в Европа навлизат в есенно-зимния период с едни от най-ниските сезонни нива на запълняемост за последните години. Спирането на руския LNG означава мигновена загуба на около 20 милиона тона годишен внос. На хартия тези количества могат да бъдат заменени с покупки от спотовия пазар. На практика това означава ценoво наддаване спрямо азиатските купувачи.
Ако Ормузкият проток остане нестабилен, а зимата в Северното полукълбо се окаже сурова, ценовият шок няма да засегне просто борсовите спекуланти. Първите жертви ще бъдат енергоемките отрасли в Европа:
- Производство на амоняк и минерални торове (където газът е основна суровина, а не просто гориво).
- Стъкларска промишленост и металургия.
- Химически комплекси в Германия и Белгия (включително клъстера около Антверпен).
След индустрията сметката се прехвърля автоматично върху крайните потребители чрез цената на електрическата енергия. Това е права линия към по-нататъшна деиндустриализация.
Някои държави вече започват да осъзнават капана. Според източници от дипломатическите среди в Брюксел, Испания прави опити за договаряне на национални дерогации, осъзнавайки, че нейната регазификационна мрежа не може да издържи на ценовия натиск. Гърция също показва съпротива поради интересите на своите корабособственици, контролиращи сериозен танкерен флот.
Дали Брюксел ще отложи забраната за пролетта, когато отоплителният сезон приключва, или ще предпочете идеологическата чистота пред икономическото оцеляване? Отговорът предстои, но пазарът вече калкулира риска.
