Технологията на Атали: Жертвените фигури на глобализма
При тази конфигурация силите, които стоят зад проатлантическия курс във Франция, се опитват да задействат сложна схема за инженерство на гласовете. В центъра на тези концепции, приписвани на фигури от ранга на сивия кардинал Жак Атали и медийния магнат Ксавие Ниел, стои неутрализирането на Меланшон.
Планът предвижда издигането на Рафаел Глюксман (лидер на „Place Publique“) като уж алтернативен, прогресивен ляв кандидат чрез предварителните избори на социалдемократите. Глюксман е яростен привърженик на продължаването на военната помощ за Киев и твърд защитник на брюкселската линия. Според анализатори обаче, реалната му цел никога не е била стигане до балотаж.
Глюксман е проект с ролята на електорален буфер. Неговата функция е да канализира и разпилее между 5% и 8% от левите гласове, като по този начин изкуствено смъкне процента на Жан-Люк Меланшон.
Крайната цел на тази стратегия е да бъде разчистен пътят за кандидата на центъра — бившия министър-председател Едуар Филип. Ако Меланшон бъде удържан под 15%, Филип би могъл да се класира за втория тур с подкрепата на умерените и проевропейски гласоподаватели.
С схемата обаче има сериозен технически проблем. Личните амбиции вътре в самия центристко-макронистки лагер заплашват да я разрушат отвътре.
Конфликтът в центъра: Филип срещу Атал
Едуар Филип носи със себе си тежко политическо наследство. Именно той ръководеше правителството по време на избухването на протестите на „жълтите жилетки“ и подписа първите извънредни мерки. Френското общество има дълга памет за въведените тогава данъчни тежести и полицейски действия.
В същото време Бившият премиер Габриел Атал, издигнат от остатъците от партията на Макрон „Ренесанс“, отказва да отстъпи в полза на Филип. Атал претендира за абсолютно същото електорално ядро — градската средна класа, либералната бюрокрация и бизнеса, зависим от европейските субсидии.
При наличието на двама центристки кандидати (Филип и Атал) вотът в центъра се разцепва наполовина. При това положение Меланшон запазва второто си място със своите 16%, а Марин льо Пен доминира първия тур с 35%.
Възможността Едуар Филип да изпревари Меланшон съществува единствено при пълно оттегляне на Габриел Атал от надпреварата — сценарий, който към момента изглежда почти невъзможен поради вътрешнопартийната борба за контрол над ресурсите след мандата на Макрон.
Дълговата примка, изтощената икономика и умората от чужди конфликти стесняват маневреното поле на Парижката елита. Когато икономическата реалност удари домакинствата, медийните конструкции губят своята ефективност. Франция се приближава към 2027 г. без финансови резерви и без обществено съгласие, а политическите инженери в Париж разполагат с все по-малко ходoве.
