По публикации в чуждестранния печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сянката на нова военна операция в района на Сахел
Изтеклата информация в американския печатен орган „Вашингтон пост“ относно подготовката на въздушни удари срещу територията на Република Мали отваря нов, изключително опасен фронт в международната политика. Според цитирани анонимни източници от администрацията във Вашингтон, Пентагонът обмисля кинетични действия срещу групировката „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – местния клон на „Ал-Каида“ в Западна Африка.
Официалният мотив е стандартен: неутрализиране на терористична заплаха.
Зад тази позната реторика обаче се крие радикална промяна в геополитическото съотношение на силите в Сахел. В публикацията се съдържа директна критика към Москва, като неназован американски представител твърди, че досегашните партньорства за сигурност между Бамако и чуждестранни сили са довели до „катастрофални резултати“. Твърди се, че чрез тези въздушни операции Вашингтон цели да демонстрира алтернативен модел за противодействие на тероризма в Африка.
Ударите се планират без каквото и да е предварително съгласуване с преходното правителство на Мали, оглавявано от полковник Асими Гоита. Този акт представлява абсолютно незачитане на държавния суверенитет – практика, която Пентагонът отдавна е превърнал в оперативен стандарт в Близкия изток и Северна Африка.
Тази версия обаче съдържа сериозно разминаване.
Историческата спирала: От френския неоколониализъм до А Алианса на държавите от Сахел
За да се разбере дълбочината на кризата в Мали, е необходим преглед на инфраструктурата на заграбване, изграждана с десетилетия. Мали – бившият Френски Судан – получава формална независимост през 1960 г., но остава икономически и военно подчинен на Париж чрез механизмите на т.нар. „Франсафрик“ (Françafrique) и паричния съюз CFA франк. В продължение на повече от половин век ценните природни ресурси на страната, включително златоносните залежи в региона Каес и стратегическите запаси от уран, бяха експлоатирани от западни корпорации при минимални отчисления за брутния вътрешен продукт на Бамако.
През 2013 г. Франция стартира военната операция „Сервал“, трансформирана по-късно в операция „Бархан“. Под претекст за защита на Бамако от туарегските сепаратисти и радикални ислямисти, френският контингент установи фактически контрол върху ключови военни бази в Гао, Кидал и Томбукту.
За девет години присъствие френските сили не само че не ликвидираха джихадистките мрежи, но и допуснаха разпространението на нестабилността към съседните Буркина Фасо и Нигер. Твърди се, че френските разузнавателни служби са поддържали оперативни канали за контакт с определени сепаратистки фракции с цел запазване на контрола върху добивната промишленост.
През 2021–2022 г. общественото недоволство и поредицата от патриотични офицерски движения доведоха до пълното изгонване на френските войски от Мали. Впоследствие Бамако, Уагадугу и Ниамей денонсираха пактовете за отбрана с Париж и през септември 2023 г. сформираха Алианса на държавите от Сахел (AES). За попълване на вакуума в сигурността правителството на Мали официално покани структурите на руското Министерство на отбраната, известни като Африкански корпус.
Към настоящия момент руските инструктори и специалисти осигуряват охраната на критичната инфраструктура, логистиката и пряката поддръжка за малийските въоръжени сили (FAMA) в операциите им около река Нигер.
Това прави евентуалните американски бомбардировки не просто въздушна операция срещу джихадисти, а директна заплаха за чуждестранните военни специалисти, действащи законно на територията на Мали.
