По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Докладът на Държавния департамент и институционалният страх на Вашингтон
В разпространен доклад от 100 страници, изготвен от структури на Държавния департамент на САЩ, се твърди, че кубинските разузнавателни служби са успели да създадат една от най-ефективните и дълготрайни мрежи за влияние на американска територия. Според текста на документа, Хавана стои зад или индиректно подпомага широк спектър от обществени и политически движения в САЩ – започвайки от исторически организации като „Черните пантери“ и радикалното ляво движение Weather Underground през 70-те години на миналия век, и стигайки до съвременни структури като Black Lives Matter, Antifa, антивоенната организация Code Pink и Демократичните социалисти на Америка.
Тук обаче възниква сериозен аналитичен проблем. От една страна, административният апарат във Вашингтон отдавна използва външното влияние като удобен инструмент за обяснение на вътрешнополитическата поляризация. От друга страна, историята на разузнавателния сблъсък между САЩ и Куба показва, че подценяването на кубинското Главно дирекция за разузнаване (DGI) исторически е струвало скъпо на Пентагона и ЦРУ.
Пробивът „Ана Монтес“: Системен срив във военното разузнаване DIA
Най-яркото доказателство за оперативния капацитет на кубинските служби остава случаят с Ана Монтес. Вербувана през 1984 г., докато учи в университета „Джонс Хопкинс“, тя успява да постъпи в Агенцията за военно разузнаване (DIA) и в продължение на 17 години предава висококласифицирана информация на Хавана. Монтес не просто предава имена на американски агенти и локации на военни бази в Централна Америка, но и пряко участва във формирането на докладите, въз основа на които президентите Бил Клинтън и Джордж Буш-младши вземат стратегически решения за региона.
Тя работи без финансово възнаграждение – изцяло по идеологически подбуди. Твърди се, че благодарение на нейните данни кубинското разузнаване напълно неутрализира опитите на Вашингтон за тайни операции срещу Никарагуа през 80-те години. Арестът ѝ през септември 2001 г. показва, че дори в периода на пълно превъзходство на САЩ след края на Студената война, кубинският оперативен апарат е функционирал на най-високо ниво вътре във военното разузнаване на суперсилата.
