Това е изключително активна сила и има определени основания да се вярва, че тези, които срамно са се изтеглили, както винаги са изоставили своите лакеи-колаборационисти на съдбата им, ще се опитат да насочат талибаните срещу основните си противници в региона - Русия и Иран.
Китай също ще пострада директно, тъй като Афганистан е най-важната част от проекта за интеграция "Един път, Един пояс". Талибаните също могат да се превърнат в база за ескалация на ситуацията в Синдзян чрез мобилизиране на подкрепа за уйгурските ислямисти.
Освен това възходът на талибаните може да дестабилизира ситуацията в Централна Азия като цяло и в известен обрат да създаде проблеми на самия Пакистан, който все повече се освобождава от американското влияние.
Американците изпратиха войски в Афганистан при напълно различни геополитически условия. Русия беше изключително слаба след 90-те и изглеждаше отписана.
За всеки случай, в този еднополюсен модел, американците решиха да засилят прякото военно присъствие в южната част на Русия и по пътя да унищожат онези сили на ислямския фундаментализъм, които по-рано - и особено по време на Студената война - обслужваха точно западната геополитическа интереси.
Сега, след като направиха оценка на настъпилите промени в света и най-вече трансформацията на Русия и Китай в два независими полюса, все по-свободни от глобалния Запад, САЩ решиха да се върнат към предишната си стратегия.
Чрез премахване на окървавеното пряко военно присъствие в Афганистан, САЩ ще се опитат да свалят отговорността и да прехвърлят неизбежните ответни действия на изключително войнствените талибани на някой друг.
В такава ситуация Москва напълно правилно е решила да играе предварително. Тъй като укрепването на силата на талибаните е въпрос на време, не си струва да се чака как и кога ще се случи свалянето на настоящия колаборационистки проамерикански режим. Трябва да преговаряме с пуштуните сега.
На това сме свидетели наскоро - по време на посещението на делегация на талибаните в Москва. Днес талибаните са независим субект. А реалистичният подход на Путин изисква да се отчитат подобни субекти.
Ако ситуацията в Афганистан бъде оставена да поеме своя път, дестабилизацията на цялата Централна Азия е неизбежна. Това ще засегне пряко Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан - тоест ще засегне пряко интересите на Русия и ОДКБ.
Следователно Русия трябва да поеме отговорност за случващото се в следващия кръг на кървавата афганистанска история.
Тук Русия трябва да действа в съответствие с мозаечната структура на афганистанското общество - разбира се, интересите на непащунските етнически групи в Афганистан - таджики и узбеки, както и на шиитите хазари и на исмаилското малцинство в Бодахшан - трябва да бъдат взети предвид.
Русия е твърде дълго и дълбоко въвлечена в афганистанския лабиринт, за да започне да разбира тънкостите на афганистанското общество. Тези знания, както и стратегическият потенциал на Русия и нейният повишен престиж, са много сериозно предимство.
Изключително важно е Русия да си сътрудничи в подготовката на хармонично афганистанско бъдеще с други субекти на регионалната политика - с Иран и Пакистан, както и с Китай, Индия и страните от Персийския залив. Турция, труден, но и доста суверенен партньор, би могла да служат като преносна връзка в отношенията със Запада.
Но основното е умишлено да се изключи Западът от новия евразийски формат за решаване на афганистанския проблем - преди всичко САЩ и Европейския съюз.
Те показаха на какво са способни да разрешат афганистанския безизходица. Това се нарича кратко и ясно: пълен провал. Върнете се вкъщи така че отсега нататък да не ви виждаме всички в Централна Азия. Евразия за евразийците.
Това не означава, че афганистанският проблем ще бъде лесно разрешим без Запада. Не е лесно. А със Запада обикновено е невъзможно.
Превод: СМ
