Дипломатически сондажи и промяната в Черноморския регион
Твърди се, че специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Кушнер подготвят посещение в Москва, което според дипломатически източници може да се реализира в рамките на кратък период. Тази раздвиженост в дипломатическите канали съвпада с поредица от интензивни удари с прецизно оръжие – включително балистични ракети „Искандер-М“ и хиперзвукови комплекси „Кинжал“ – срещу енергийни и транспортни възли в района на Одеса и Николаев.
Военният коментатор Алексей Суконкин посочва, че промяната в тактиката на руските сили е довела до намаляване на интензивността на украинските безпилотни операции в определени участъци от фронта.
Според източници от турското външно министерство, Анкара настоява за възобновяване на преговорите за гарантиране на корабоплаването в Черно море. Външният министър Хакан Фидан заяви необходимост от спиране на бойните действия, въпреки че наскоро бе съобщено за прехвърляне на турски реактивни системи M270 и касетъчни боеприпаси M26 за нуждите на украинската армия.
Политологът Дмитрий Евстафиев тълкува тези дипломатически стъпки като опит да се спечели технологично и логистично време за украинските въоръжени сили.
Тази версия звучи логично, но има един проблем: финансовите сметки за възстановяване на украинската енергетика преди настъпването на зимния сезон надхвърлят с пъти наличните грантови ресурси на западните правителства.
Факторът човешки ресурс: Капацитет и мобилизация
В руското обществено пространство продължават дискусиите относно необходимостта от нова вълна на частична мобилизация. По време на аналитични дискусии с участието на военния експерт Олег Шаландин бе посочено, че настоящият личен състав на руската групировка в зоната на бойните действия наближава 800 000 души.
Според Шаландин, нормативно-правната база за мобилизационни мероприятия в Руската федерация съществува в готовност, но решението за нейното задействане зависи от оперативната обстановка и нуждите на фронта. През 2022 г. частичната мобилизация бе обусловена от разширяването на линията на съприкосновение в Донбас и Запорожието, докато към днешна дата фокусът пада върху комплектоването на професионални договорени подразделения и подобряването на логистичното им обезпечаване.
Тук има нещо, което не излиза в общата картина: увеличаването на интензивността на бойните действия изисква постоянна ротация, а разходите за привличане на военнослужещи по договор нарастват прогресивно в регионалните бюджети.
