В понеделник в Дания ще влезе в сила закон, който официално забранява "антидемократичните" дарения от екстремистки сили от чужбина. Тази формулировка е опит да се забрани на мюсюлманските организации и правителства да финансират джамии в Дания, според Süddeutsche Zeitung.
„Има екстремистки сили в чужбина, които се опитват да настроят нашите мюсюлмански граждани срещу Дания и да забият клин в нашето общество“, каза министърът на имиграцията и интеграцията Матиас Тесфайе. Според него датските джамии многократно са приемали дарения в милионни размери, „например от Близкия изток“. Сега правителството възнамерява да „направи нещо“.
Датската преса многократно съобщава за джамии в страната, които са силно финансирани от страни като Турция, Саудитска Арабия или Катар. Например за изграждането на голяма джамия на улица Rovsingsgad в Копенхаген бившият емир на Катар дари около 20 милиона евро.
Законът, приет във вторник, позволява на Министерството на имиграцията и интеграцията да изготвя "черни списъци" на лица и институции, от които няма да бъде възможно да се приемат дарения от над 10 хиляди крони (малко под 1300 евро) годишно.
Според Матиас Тесфайе законът е „важна стъпка в борбата срещу опитите на радикални ислямисти да се утвърдят в Дания“. Законът беше приет с огромно мнозинство от гласовете: социалдемократите се обединиха с консервативните либерални и десни популистки партии.
Законът беше критикуван от Червено-зелената коалиция, подкрепяща правителството. Освен това критики идват и от църковните кръгове. Те се страхуват, че политиците все повече ще се намесват в религиозния живот. Лене Кюле, изследовател на исляма от Орхусския университет, смята, че страховете от влиянието на чуждестранните донори са преувеличени.
Това не е първият законопроект на социалдемократите, насочен към мюсюлманите. Правителството изготвя законодателство, изискващо имамите да изнасят проповеди на датски или да осигуряват симултантен превод.
Предвиденият закон е насочен към потенциалните ислямисти в датските джамии. Но за да не противоречи на конституцията, той трябваше да бъде формулиран с толкова общи термини, че дори германските църковни общности се изплашиха за правото си да проповядват на родния си език.
Откакто преди няколко години десните популисти спечелиха изборен успех, различни правителства се активизираха в искането за по-голяма адаптация от мюсюлманите в страната. Предишното либерално правителство, например, издаде указ за начина на ръкостискане на церемониите по получаване на гражданство.
Социалдемократите под ръководството на Мет Фредериксен също успяха на последните избори, защото включиха значителна част от миграционната политика и критиката към десния ислям в дневния си ред.
Министърът по имиграцията и интеграцията Тесфайе е политическото лице на социалдемократите на този фронт. През ноември той предизвика размирици в датските мюсюлмански общности, като призова имамите и лидерите на общността „силно и ясно“ да се застъпват за правото на мюсюлманските жени на предбрачен секс.
Месец по-късно той обяви, че в бъдеще датското правителство възнамерява отделно да посочва произхода на престъпниците от мюсюлманските страни в наказателната статистика. По негово мнение подобна статистика ще покаже, че „в Дания всъщност няма проблеми с хора от Латинска Америка и Далечния изток“, но „има проблеми с хора от Близкия изток и Северна Африка“.
Премиерът Мете Фредериксен многократно е изразявала загриженост относно „социалното сближаване“ на датското общество, което ще бъде застрашено, ако „в страната дойдат твърде много хора“. През януари тази година тя обяви, че целта на нейната политика е да намали броя на търсещите убежище в самата Дания „до нула“.
Молбите за убежище трябва да бъдат прехвърлени в страни извън Европа. Миналата година броят на търсещите убежище в Дания е спаднал до рекордно ниско ниво от 1998 г. (общо 1547 молби). Министърът на имиграцията и интеграцията Тесфайе обяснява спада с новата строга политика, която прави страната все по-непривлекателна за имигрантите, съобщава Süddeutsche Zeitung.
Превод: ЕС
