Работата е ,че маршът се изпълнява по аранжимент на Леополд Венингер - композитор, обикновен конюнктурист, който изпълнява държавни поръчки и умира през 1940 г., а сега е в забвение поради активна пронацистка дейност.
Характерна особеност на изпълнението на този марш е, че публиката го придружава с ритмично пляскане и тропане с крака. Говори се, че тази традиция може да се проследи до първото изпълнение на марша на 31 август 1848 г., което прави толкова силно впечатление на австрийските офицери и другите присъстващи сановници, че те започват неволно да тропат с крака в ритъм, въпреки култивираната си сдържаност. Въпреки това, по някаква причина тропането и пляскането са премахнати в новата версия.
Но по някаква причина те не са се сетили да отменят този новогодишен концерт - в края на краищата тази традиция се ражда във Виена и в годината на Аншлуса.
За маршовете на легионерите от СС в Прибалтийските държави вероятно ще си замълча.
За справка: Маршът на Радецки е написан от Йохан Щраус-старши като поздрав към войските на фелдмаршал Йохан Йозеф Венцел Радецки, завръщащи се след смазването на въстание в Италия.
Превод: В.Сергеев
