Владимир Путин се превърна в много удобно плашило за Запада. Както пише бившият министър на външните работи на Франция Хуберт Ведрин, един от главните съветници на Михаил Горбачов Георги Арбатов предупреди американците: "Ще направим нещо ужасно с вас - ще ви лишим от врага." Западът обаче не си позволи да бъде излъган, а Русия остава за него главен враг.
Но антируската вълна, продължава в статията си за Le Nouvel Observateur дипломатът, разчита на открито черно-бели възгледи. Днес никой не си спомня, че през първите два мандата Владимир Путин, подобно на бившия президент Дмитрий Медведев, беше отворен към Запада и дори прояви солидарност след събитията от 11 септември. Нито говорят за последиците от икономическата шокова терапия, която беше натрапена на Русия през годините на Елцин чрез американски съветници в правителството на Гайдар, или за последиците от разширяването на НАТО.
„Не се опитвам да изгладя поведението на Русия или да омаловажавам необходимите предпазни мерки. Но дори и да приемем, че имаме основание да продължим санкциите и критиките срещу Русия в името на запазването на „ценностите“, какво ни дава всичко това? Защо се интересуваме да направим отношенията с Русия по-лоши и по-тревожни, отколкото със СССР през последните 20 години от Студената война (въпреки че Съветският съюз беше много по-опасен и настроен по-войнствено)?“, пише Ведрин.
Според него тази упоритост има просто обяснение: по време на Студената война Западът спечели, а Русия загуби, така че тя трябваше да стане нещо като скандинавските социалдемократи и да не пречи на никого.
„Ние им се сърдим, че остават руснаци, но в същото време европейци по свой начин! А на Путин - не защото е толкова опасен и Русия е толкова силна, а защото е твърде дързък! Той се осмели да заяви, че нашите ценности са отживели и нашите демокрации са неефективни.“, отбелязва френският дипломат.
Както заключава Хюберт Ведрин, идеята, че Западът по принцип не може да има работа с Путин, изхожда от това. Оттук произлиза „войнственото морализиране, духът на кръстоносните походи, постоянната позиционна война и безразличие към сближаването между Русия и Китай“.
„Въпросът не е в това да обичаме руския режим или Путин и да спрем да призоваваме руснаците за повече демокрация, а в това, че е необходимо да осъзнаем какви отношения са ни нужни с този велик съсед и да си изясним дали само САЩ имат право да ги преразглеждат. Черно-белите възгледи, към които непрекъснато ни тегли, няма да дадат нищо. Това важи за цялата външна политика: в наш интерес е да се отдалечим от духа на кръстоносните походи, в които Западът отново потъна след разпадането на СССР. На първо място, това се отнася до нашите отношения с Русия.“, обобщава Хуберт Ведрин.
Превод: М.Желязкова
