Франция често е цитирана като първата модерна европейска демокрация. “Декларацията за правата на човека и гражданина“ от 1789г. е част от Френската конституция, а от 2003г. ЮНЕСКО признава текста в регистъра “Световна памет“. И ако в този документ са заложени принципите за равноправие, разделение на властите, правото на собственост, презумпцията за невинност и свобода на словото, редно е да се анализира, дали 200 години по-късно Франция все още е водеща световна демокрация.
На 10-ти февруари 2022/1 престижното британско списание The Economist класира Франция като държава с упадаща демокрация (англ.: flawed democracy). Така вече Франция е в клуба на Ботсвана, Тринидад и Тобаго, Източен Тимор, Кабо Верде, САЩ, България, Полша и др. Френската преса отрази това събитие като последствие от Ковид кризата в страната и многото пожертвани граждански свободи. По време на пандемията имаше месеци, в които на всеки човек, намиращ се на френска територия, му беше забранено да излиза след 18:00 часа. На моменти беше наложена цифрова атестация, чрез специална смартфон апликация, която позволяваше да се излиза на разходка в радиус от 1км от адресната регистрация и за не повече от 1 час на ден. Накрая френските власти решиха, след появата на първите Ковид ваксини, да наложат едно завоалирано задължение за всички, намиращи се на френска територия хора, да се ваксинират, тъй като без ваксинационна схема не беше възможно нито да се отиде на ресторант, нито да се вземе влак в някаква посока, а театър, музей или кино бяха “забранени думи“. Стотици хора медицински персонал бяха уволнени, защото отказаха да се ваксинират. Редно е да бъдат споменати и почти пълното суспендиране на Шенгенските споразумения, които като че ли спряха да съществуват, защото всяка държава едностранно установи тотален контрол над своите граници. Интересно е, че институциите, които всички ние финансираме, чрез своите данъци, като Европейски съд по правата на човека и Съдът на Европейския съюз, останаха неми за случващите се събития. Мантри, с които десетилетия наред живеехме, като право на труд, свобода при избор на професия, свободата на събранията и сдруженията, свободата на изразяване на мнение или правото на свободно придвижване на хора (което е една от 4-те основни свободи на ЕС), бяха неколкократно нарушавани от френското правителство. Стигна се дотам, че френския министър на здравеопазването Оливие Веран открито заяви пред медиите: «ваксинационният сертификат е прикрита форма на задължителна ваксинация».
Видно е, че днешните френски власти всячески се опитват да ограничат правата на своите граждани чрез спорни аргументи в името на «всеобщата сигурност». Така например, от една страна, Франция от години наред прилага политика на «отворени врати». Контрол по границите не съществува, или е сведен до проста формалност. В департамента, граничещ с Париж – Сен Сан Дени (фр: Seine-Saint-Denis), според официални статистики има между 250 000 и 400 000 нелегално пребиваващи имигранти. Това е еквивалент на популацията на втория град в България – Пловдив. Не е случаен фактът, че през 2022г. градът Сен Дени е втори във Франция по престъпност, втори в континентална Франция по бедност и че всеки четвърти негов жител получава социални помощи.
В същото време обаче, властите във Франция решават, че за да се борят с нарастващата престъпност, социално безпокойство и неравенство, е много по-важно да се сложат 1400 камери за видеонаблюдение само в Париж и още толкова в Сен Сан Дени, под претекст, че се борят с престъпността. Според статистиките, на квадратен километър в мегаполис като Шанхай, с популация над 24 милиона жители, има по-малко камери от Париж със скромните 2 милиона и 100 хиляди (без предградията). Тук изниква въпросът: Не е ли по-логично да се установи строг контрол по границите на една държава, отколкото да се решава проблемът в сърцето на столицата и? Или отново властите удобно използват аргумента за нелегалната имиграция и проблемите, които тя създава, за да наложат видеонаблюдение на цялата популация на една държавата, която определя себе си като «правова».
Не е случайно, че редица свободи са открито потъпквани във Франция, за съжаление. Такива закономерности се наблюдават и в редица други европейски страни. Казусът с Френската република е по-значим, защото неведнъж тя е била исторически пример за останалата част от Стария континент. Но уви, както отбелязва The Economist, а и редица други анализатори, политолози и политици, демокрацията се сгромолясва стремглаво надолу. Да се надяваме само, че режимът, който ще я замести, няма да е подобие на този, описан от Джордж Оруел в книгата «1984».
За заключение е редно да се спомене, че в член 16 на горепосочената «Декларацията за правата на човека и гражданина» от 1789г., а следователно и във Френската конституция, е написано следното: «Всяко общество, в което не е гарантирано спазването на основни човешки права, нито има разделение на властите, няма конституция.». Иронично и тъжно е, че точно Франция, бавно, но сигурно, се превръща именно в такова общество.
1 https://www.economistgroup.com/group-news/economist-intelligence/democracy-index-2021-less-than-half-the-world-lives-in-a-democracy
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
