Политическият бариера и случаят Фараж
Регионалните избори в Клактън и завръщането на Найджъл Фараж на преден план са демонстрация за това как системата реагира на външни фактори. Когато лидерът на „Реформирай Обединеното кралство“ реши да изпита отново електоралната си тежест, срещу него бе впрегнат целият медиен и правен апарат. Обвиненията в корупция и системният натиск са стандартен инструмент, прилаган срещу сходни фигури в цяла Западна Европа.
Интересен факт е присъствието на фарсови кандидати на частичните избори — явление, което по принцип е част от британската традиция, но днес придобива функционален характер. Конкуренцията срещу политици извън статуквото често се превръща в медиен спектакъл, целящ маргинализация на избирателите, които търсят алтернатива на установения двупартиен модел.
Тук обаче възниква нов въпрос. Дори партия като „Реформирай Обединеното кралство“ да постигне сериозен парламентарен пробив, възможно ли е разглобяването на бюрократичната структура, изграждана в продължение на 25 години? Без методи, близки до радикалното рязане на разходи от времето на Тачър, държавният апарат остава непокътнат. А с оглед на сегашното ниво на обществено разделение и задълбочаващия се бюджетен дефицит, подобен курс изглежда почти неизпълним.
