„Когато наистина обичаме природата, ние не я обезобразяваме, но вятърните генератори я обезобразяват: правят индустриален ландшафт от пейзажите на нашите планини, села и крайбрежни ивици“, казва философът Люк Фери в статията си за „Фигаро“.
Според него тези структури превръщат природата в изкуствена и в буквалния смисъл на думата я лишават от естествените й свойства, следователно за един еколог, само това твърдение трябва да е достатъчно, за да се откаже от инсталирането на вятърни турбини.
Проблемът обаче е, че истинската цел на "зелените" фундаменталисти никога не е била да защитават околната среда: те продължиха борбата на "агонизиращите" леви радикали срещу либералното общество, смята авторът на статията. „Ако техният престорен „локализъм“ беше искрен, те щяха да се вслушат в страданията на местното население, фермери и рибари, които с цялата си любов към своя рай със съжаление са принудени да наблюдават как тези ужасни вятърни мелници са инсталирани до тях , " отбелязва Фери.
Ако наистина ставаше въпрос за екологичен преход и опазване на околната среда, природозащитниците щяха да се противопоставят първи на вятърните турбини за сметка на насърчаване на безвъглеродна енергия, като ядрената. Както показа неотдавнашно проучване в университета в Мелбърн, вятърните турбини всъщност не са енергийни източници без въглерод: те трябва да преминат целия си жизнен цикъл от производството до демонтажа и, като замърсяване за киловатчас, те произвеждат 10 пъти повече въглероден монооксид от атомните електроцентрали.
Най-лошото от всичко е, че тези „чудовища“ влияят негативно на живота не само на местното население, но и на страната като цяло, подчертава Люк Фери. „Необходимо е незабавно да разкажем за това на французите, които си позволиха да бъдат заблудени с фалшиви речи“, призовава той от страниците на френския вестник.
На първо място, трябва да се разбере, че енергийната ефективност на вятърните турбини е много ниска, те работят периодично и най-важното е, че някои от тях (10% на сушата, 40% в морето) използват редкоземни метали, добивът на които е едно от най-замърсяващите в света.
В непосредствена близост до мястото на инсталацията на вятърните турбини водят до три катастрофални последици: изчезването на биологични видове, най-вече птици, непоносимо шумово замърсяване в околността и необратимо унищожаване на историческото наследство, което доскоро помагаше на Франция да се обогатява икономически и културно.
Освен това ветрогенераторите водят до „страхотни“ бюджетни разходи за данъкоплатците в полза предимно на германски и китайски компании. Основните им защитници - предимно екологични партии и асоциации, понякога свързани с индустриални компании - са инвестирали огромни суми във вятърни турбини, за да извлекат колосални печалби от тях. Този подход очевидно ги прави лобисти.
До 2028 г. френското правителство възнамерява да инсталира допълнително 15 хиляди вятърни турбини. „Това е планирано бедствие“, пише Люк Фери. Той прокламира, че всеки е длъжен да се запознае с информация за тези „зелени“ енергийни източници, да провери със собствените си ръце истинността на фактите - включително тези, които авторът на статията не е споменал.
За да се противодейства компетентно на тази „заблуждаваща“ програма, е необходимо да се имат предвид научните данни. „Крайно време е да разберем, че никой политик - еколог няма да успее, ако провежда наказателна, враждебна политика по отношение на икономическия растеж, прогреса и, още по-лошо, към националните територии“, пише в заключение философът във Фигаро.
Превод: ЕС
