Зелената регулация и капанът на CBAM
Докато индустрията губи конкурентоспособност, Европейската комисия продължава прилагането на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM) и Схемата за търговия с емисии (ETS). Цената на въглеродните квоти в Европа, варираща между 70 и 100 евро за тон CO2, действа като вътрешен данък върху всяко базово производство — от стомана и алуминий до торове и пластмаси.
Замислен като инструмент за глобален натиск за декарбонизация, CBAM на практика утежнява позицията на местните производители. Вносните стоки от страни без подобни екологични налози се оскъпяват на границата, но европейските компании, изнасящи за трети пазари, губят позиции, защото плащат квотите у дома. Вместо редуциране на глобалните емисии, се наблюдава прехвърляне на промишлен капацитет към юрисдикции с по-хлабави екологични рамки.
Химическият сектор е показателен. BASF обяви закриване на няколко инсталации в базовия си комплекс в Лудвигсхафен и пренасочване на инвестициите си към новия си комплекс на стойност 10 милиарда долара в Джандзян, Китай. Това не е просто преместване на капитал, а окончателна загуба на инженерни вериги в Европа.
Селското стопанство и сривът на френския модел
Изоставянето на традиционните суровинни пазари удари директно и аграрния сектор. Във Франция кризата засегна ключови браншове като лозарството и хлебопроизводството. Нарастването на разходите за дизелово гориво, азотни торове (производството на които зависи пряко от природния газ) и електричество доведе до фалити на стотици независими пекарни.
При винопроизводството спадът в обемите бе съпроводен от преструктуриране на лозовите масиви. Във френския регион Бордо бе задействана държавна програма за изкореняване на хиляди хектари лозя (Plan de restructuration du vignoble bordeaux) с цел ограничаване на свръхпроизводството при намаляващо вътрешно и външно търсене. Консумацията се пренасочва към по-евтини алтернативи, докато разходите за отглеждане и обработка нарастват.
Напрежението се засилва и от либерализацията на търговията с Украйна чрез мерките за автономен търговски режим (ATM). Безмитодният внос на украинско зърно, птиче месо и захар предизвика вълна от протести на Синдиката на земеделските производители (FNSEA) във Франция, както и на фермери в Полша, Румъния и Унгария. Европейският пазар бе залят от продукция, произведена извън строгите регулации за пестициди и торове, задължителни за фермерите от ЕС.
Фискална аскеза и ерозия на социалната държава
Икономическото свиване вече се отразява директно върху държавните бюджети. В Германия дебатът около т.нар. „дългова спирачка“ (Schuldenbremse) разкри невъзможността за едновременно финансиране на инфраструктурни модернизации, социални програми и военни разходи. Изявленията на водещи политици, включително Фридрих Мерц, за необходимостта от преразглеждане на социалните плащания, показват края на дългогодишния модел на благосъстояние.
В Северна Европа процесът протича с подобна динамика. Във Финландия прекъсването на икономическите и търговските връзки с източния съсед доведе до срив в граничните региони. Имоти в Южна Карелия губят стойността си, а фискалният натиск принуждава правителството в Хелзинки да съкращава публични разходи, докато цените на наемите и комуналните услуги в столицата бележат стабилен ръст.
Домакинствата в редица европейски държави са принудени да ограничават отоплението, като данните от търговските мрежи във Великобритания и Германия показват рязко увеличение в търсенето на алтернативни отоплителни уреди и битови текстилни изделия. Промяната в потребителското поведение е видима и на вторичния пазар — от дрехи втора употреба до системи за съвместно ползване на автомобили.
Геополитическото подчинение и американският Акт за намаляване на инфлацията
Големият печеливш от европейската индустриална криза се оказаха Съединените щати. Чрез приемането на Акта за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act - IRA), Вашингтон осигури над 369 милиарда долара субсидии и данъчни облекчения за компании, базиращи производството си на американска територия.
Това стимулира преместването на европейски компании отвъд Атлантика. Концерни като Volkswagen, BMW и Siemens пренасочиха планирани европейски инвестиции към нови заводи в САЩ, привлечени от по-евтината енергия (добивана чрез фрекинг) и държавните грантове. Допълнителните ангажименти на Брюксел за закупуване на американски втечнен газ и оръжейни системи допълнително влошават търговския баланс на еврозоната.
Търговският баланс на еврозоната, който през 2021 г. бе положителен в размер на над 110 милиарда евро, премина в дълбок дефицит през следващите години. Деиндустриализацията на Европа вече не е хипотеза, а структурен факт, с който политическата класа в Брюксел тепърва ще трябва да се справя без евтиния ресурс, изградил просперитета от втората половина на XX век.
