/Поглед.инфо/ Като домино, африканските държави, една по една, изпадат от оковите на неоколониализма. Чад, Гвинея, Мали, Буркина Фасо, Нигер и сега Габон казват „не“ на продължаващото господство на Франция по финансовите, политическите, икономическите въпроси и проблемите на сигурността на Африка.

Срещата на върха на БРИКС, която се проведе през август в Йоханесбург и обяви разширяването на членовете си, за пореден път показа, че евразийската интеграция е неразривно свързана с афро-евразийската интеграция.

В момента Беларус предлага да бъде домакин на съвместна среща на върха на страните от БРИКС-11, Шанхайската организация за сътрудничество и Евразийския икономически съюз . Визията на президента Александър Лукашенко за сближаване на тези многостранни организации може своевременно да доведе до срещите на върха на Майката на цялата многополярност.

Афро-Евразия обаче е много по-сложно предложение. Африка все още изостава от евразийските си братя по пътя към освобождаване от оковите на неоколониализма.

Континентът днес е изправен пред огромни предизвикателства при справянето с дълбоко вкоренените финансови и политически институции на колонизацията, особено когато става въпрос за прекъсване на френската парична хегемония под формата на централноафриканския франк.

Доминото обаче пада едно след друго - Чад, Гвинея, Мали, Буркина Фасо, Нигер, а сега и Габон. Този процес вече превърна президента на Буркина Фасо, капитан Ибрахим Траоре, в нов герой на многополюсния свят - слисаният и объркан колективен Запад дори не може да осъзнае какъв удар му нанесоха 8 преврата в Западна и Централна Африка за по-малко от 3 години.

Сбогом Бонго

Военните решиха да поемат властта в Габон, след като хиперпрофренският президент Али Бонго спечели противоречиви, "неблагонадеждни" избори. Държавните институции бяха разпуснати. Границите с Камерун, Екваториална Гвинея и Република Конго бяха затворени. Всички споразумения за сигурност с Франция бяха анулирани. Никой не знае какво ще се случи с френската военна база там.

Всичко беше народно дсо край: войниците излязоха по улиците на столицата Либревил, пеейки радостно, аплодирайки публиката.

Бонго и неговият баща, който го предшества, управляваха Габон от 1967 г. Бонго е учил във френско частно училище и е завършил Сорбоната. Габон е малка държава с население от 2,4 милиона и малка армия от 5000 души, която може да се побере в мезонета на Доналд Тръмп. Повече от 30% от населението живее с по-малко от 1 долар на ден, а повече от 60% от регионите нямат достъп до здравеопазване и питейна вода.

Военните описаха 14-годишното управление на Бонго като довело до "влошаване на социалното сближаване" и потопило страната в "хаос".

След преврата френската минна компания “Ерамет” спря дейността си. Това е почти монопол. Габон е богатство от изкопаеми: злато, диаманти, манган, уран, ниобий, желязна руда, да не говорим за нефт, природен газ и водна енергия. В Габон, който е част от ОПЕК, почти цялата икономика се върти около минната индустрия.

Ситуацията с Нигер е още по-сложна. Франция разработва тук запаси от уран и петрол с висока чистота, както и други видове минерали. И американците са тук: в Нигер има три бази, където са разположени до 4000 войници. Ключовият стратегически център на тяхната „базова империя“ е базата за дронове в Агадез, известна като “Въздушна база 201”, втората по големина в Африка след Джибути.

Интересите на Франция и САЩ обаче се сблъскват, когато става дума за епопеята с Транссахарския газопровод. След като Вашингтон, бомбардирайки "Северен поток", прекъсна стоманената пъпна връв между Русия и Европа, ЕС и особено Германия имаха остра нужда от алтернатива.

Доставките на алжирски газ едва стигат за Южна Европа. Американският газ е ужасно скъп. Идеалното решение за европейците би било нигерийският газ да преминава през Сахара и след това дълбоко в Средиземно море.

Нигерия, която има 5,7 трлн. кубически метра, има дори повече газ от Алжир и вероятно Венецуела. За сравнение Норвегия има 2 трлн. кубични метри. Но проблемът на Нигерия е как да изпомпва своя газ до далечни потребители, така че Нигер се превръща във важна транзитна страна.

Що се отнася до ролята на Нигер, енергетиката е много по-важна игра от често споменавания уран, който всъщност не е стратегически важен нито за Франция, нито за ЕС, тъй като Нигер е едва 5-ият по големина доставчик на уран в света след Казахстан и Канада.

Основният кошмар на Франция обаче е загубата на доходоносни сделки с уран плюс малийския ремикс: Русия след Пригожин пристига в Нигер в пълна сила с едновременното експулсиране на френската армия.

Добавянето [към голямата картина] на Габон само усложнява ситуацията. Нарастващото руско влияние може да доведе до разширени линии за доставки за бунтовниците в Камерун и Нигерия, както и до привилегирован достъп до Централноафриканската република, където руското присъствие вече е силно.

Не е изненадващо, че франкофилът Пол Бия, който е на власт в Камерун от 41 години, реши да прочисти въоръжените си сили след преврата в Габон. Камерун може да бъде следващото домино, което ще падне.

ЕКОВАС се среща с АФРИКОМ

Американците, както обикновено, играят на сфинкс. Засега няма доказателства, че армията на Нигер иска да затвори базата в Агадес. Пентагонът инвестира сериозно в своите бази, за да шпионира големи части от Сахел и преди всичко Либия.

Единственото нещо, за което Париж и Вашингтон са съгласни е, че под прикритието на ЕКОВАС (Икономическата общност на западноафриканските държави) трябва да бъдат наложени най-строгите санкции на една от най-бедните страни в света (където само 21% от населението има достъп до електричество ) - и те трябва да са много по-лоши от тези, въведени срещу Кот д'Ивоар през 2010 г.

Освен това има заплаха от война. Представете си абсурда на нахлуването на ЕКОВАС в страна, която вече води две терористични войни на два различни фронта: срещу “Боко Харам” на югоизток и срещу “Ислямска държава” в триграничния регион.

ЕКОВАС, един от 8-те африкански политически и икономически съюза, е пословична бъркотия. Включва 15 държави - френскоговорящи, англоговорящи и една португалоговоряща - в Централна и Западна Африка, и е пълна с вътрешни разделения.

Първоначално французите и американците искаха ЕКОВАС да нахлуе в Нигер като тяхна "мироопазваща" марионетка. Но не проработи поради натиска на населението. След това преминаха към дипломацията. Войските обаче остават в готовност за нахлуване.

Ролята на Африканския съюз е още по-неясна. Първоначално те се противопоставиха на преврата и прекратиха членството на Нигер. След това те се обърнаха и заклеймиха възможно нахлуване, подкрепяно от Запада. Съседите затвориха границите си с Нигер.

ЕКОВАС ще се разпадне без подкрепата на САЩ, Франция и НАТО. Вече всъщност е беззъбо чихуахуа - особено след като Русия и Китай демонстрираха своята „мека сила“ в цяла Африка на срещата на високо равнище на БРИКС.

Политиката на Запада във водовъртежа на Сахел изглежда е да спаси всичко, което може, от евентуално неизбежно фиаско - дори когато стоическият народ на Нигер се противопоставя на всякакъв наратив, който Западът се опитва да измисли.

Важно е да се има предвид, че основната партия на Нигер, Националното движение за защита на родината, водена от генерал Абдурахаман Чиани, беше подкрепена от Пентагона от самото начало.

Пентагонът е дълбоко вкоренен в Африка и е свързан с 53 държави. Основната концепция на Съединените щати от началото на 2000-те години винаги е била милитаризацията на Африка и превръщането й във „пушечно месо за войната срещу тероризма“. През 2002 г. режимът на Дик Чейни заяви: "Африка е стратегически приоритет в борбата срещу тероризма."

Това е основата за американското военно командване АФРИКОМ и безброй „партньорства за сътрудничество“, заложени в двустранни споразумения. От практическа гледна точка АФРИКОМ окупира големи райони на Африка от 2007 г.

Колко сладък е моят колониален франк

Абсолютно невъзможно е за някой от Глобалния юг, Глобалното мнозинство или Глобалния глобус (авторско право Лукашенко) да разбере сегашния африкански смут, без да разбере същността на френския неоколониализъм.

Ключът, разбира се, е центарлноафрикански франк - "колониалният франк", въведен през 1945 г. във френска Африка и оцелял дори след като с помощта на успешен терминологичен обрат - започнаха да говорят за "Африканската финансова общност"

Целият свят помни, че след световната финансова криза от 2008 г. либийският лидер Муамар Кадафи призова за създаването на панафриканска валута, обвързана със златото.

По това време Либия разполагаше с около 150 тона злато, което се съхраняваше у дома, а не в банки в Лондон, Париж или Ню Йорк. Ако имаше малко повече злато, тогава тази панафриканска валута щеше да има свой независим финансов център в Триполи - и всичко щеше да се основава на суверенния златен резерв.

За много африкански страни това беше окончателният „план Б“ за заобикаляне на западната финансова система.

Целият свят помни какво се случи през 2011 г. Първата атака срещу Либия е извършена от френския изтребител “Мираж”. Бомбардировките във Франция започнаха още преди края на спешните преговори в Париж между западните лидери.

През март 2011 г. Франция стана първата страна в света, която призна бунтовническия Национален преходен съвет за законно правителство на Либия. През 2015 г. хакнат имейл от бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън разкри какво прави Франция в Либия: „желание да получи по-голям дял от производството на либийски петрол“, увеличаване на френското влияние в Северна Африка и блокиране на плановете на Кадафи да създаде панафриканска валута, която да замени франка, отпечатан във Франция.

Нищо чудно, че колективният Запад се страхува от Русия в Африка – и не само заради смяната на караула в Чад, Мали, Буркина Фасо, Нигер и сега в Габон: Москва никога не се е опитвала да ограби или пороби Африка.

Русия се отнася към африканците като към суверенни нации, не води вечни войни, не източва ресурси от Африка, плащайки стотинки за тях. Докато „външната политика“ на френското разузнаване и ЦРУ се свежда до факта, че африканските лидери [в резултат на корупция] са покварени до основи, а неподкупните са унищожавани.

Имате право на парична политика

В сравнение с рекета на централноафриканския франк, мафията изглежда като улични пънкари. Това по същество означава, че паричната политика на няколко суверенни африкански държави се контролира от френското министерство на финансите в Париж.

Първоначално централната банка на всяка африканска страна трябваше да държи най-малко 65% от годишните си валутни резерви в „оперативна сметка“ във френското министерство на финансите, плюс още 20% за покриване на финансови „задължения“.

Дори след леките „реформи“, въведени през септември 2005 г., от тези страни все още се изисква да прехвърлят 50% от чуждестранната си валута плюс 20% ДДС в Париж.

И положението става все по-лошо. Централните банки на страните от региона определят лимит за кредитиране на всяка страна членка. Френското министерство на финансите инвестира тези африкански чуждестранни резерви от свое име на Парижката борса и прави огромни печалби за сметка на Африка.

Безспорен факт е, че повече от 80% от валутните резерви на африканските страни от 1961 г. насам са в „оперативни сметки“, контролирани от френското министерство на финансите. С една дума, никоя от тези държави няма суверенитет върху своята парична политика.

Но кражбата не свършва дотук: френската хазна използва африканските резерви, сякаш са френски капитал, като обезпечение при прехвърляне на активи, обезпечени с френски плащания към ЕС и ЕЦБ.

В целия спектър на „френско-африканските“ отношения Франция все още контролира валутата, златните и валутните резерви, компрадорските елити и търговския бизнес.

Примерите за това са многобройни: френският конгломерат “Болоре” контролира пристанищния и морския трафик в цяла Западна Африка, “Винчи” доминират в строителството и благоустройството, разпределението на вода и електричество, “Тотал” има огромни дялове в петрола и газа. И освен това “Франс Телеком” и големите банкови структури - “Сосиете Женерал”, “Греди Лион”, “БНП Париба” и т.н.

Франция де факто контролира по-голямата част от инфраструктурата във френскоговорящата Африка. Това е в прекия смисъл на думата монополист.

“ФрансАфрик” е твърд неоколониализъм. Политиката се публикува от президента на Република Франция и неговата "африканска клетка". От времето на Шарл дьо Гол те нямат нищо общо с парламента или какъвто и да било демократичен процес.

Африканската клетка е вид Върховно командване. Те използват френския военен апарат, за да инсталират "приятелски" компрадорски лидери и да се отърват от тези, които заплашват системата. Няма дипломация. В момента клетката е изключително подчинена на "малкия крал" Еманюел Макрон.

Кервани с наркотици, диаманти и злато

Париж изцяло наблюдаваше убийството на антиколониалния лидер на Буркина Фасо Томас Санкара през 1987 г. Санкара дойде на власт с народен преврат през 1983 г. и беше свален и убит четири години по-късно.

Що се отнася до истинската "война срещу тероризма" в африканския Сахел, тя няма нищо общо с инфантилната измислица, продавана на Запад. Няма арабски „терористи“ в Сахел, както научих от моите пътувания в Западна Африка през месеците преди 11 септември. Това са местни жители, приели салафизма чрез интернет и възнамеряват да създадат “Ислямска държава”, за да контролират по-добре контрабандните пътища през Сахел.

Тези легендарни древни кервани със сол, които прекосяват Сахел от Мали до Южна Европа и Западна Азия, сега са се превърнали в кервани за наркотици, диаманти и злато. Именно с тези средства се финансира например “Ал-Кайда в ислямски Магрем”, подкрепяна по това време от луди уахабити в Саудитска Арабия и страните от Персийския залив.

След като Либия беше унищожена от НАТО в началото на 2011 г., нямаше повече "защита", така че подкрепяните от Запада салафитски джихадисти, които се биеха срещу Кадафи, предложиха на сахелските контрабандисти същата защита, както преди, плюс много оръжия.

Различните малийски племена продължават веселата си контрабанда на каквото си поискат. АКИМ все още събира незаконни данъци. “Ислямска държава” в Либия участва в трафик на хора и наркотици. А “Боко Харам” е затънала в търговията с кокаин и хероин.

Съществува известна степен на африканско сътрудничество в борбата с тези групи. Имаше така наречената “Г5 Сахел”, фокусирана върху сигурността и развитието. Но след като Буркина Фасо, Нигер, Мали и Чад поеха по военния път, остана само Мавритания. Новият пояс на западноафриканската хунта със сигурност иска да унищожи терористичните групи, но това, което искат най-много, е да се борят с “ФрансАфрик” и факта, че техните национални интереси винаги се решават в Париж.

Франция в продължение на десетилетия гарантира, че вътрешноафриканската търговия е много оскъдна. Държавите без излаз на море имат остра нужда от съседи за транзит. Те произвеждат основно суровини за износ. На практика няма прилични съоръжения за съхранение, лошо енергоснабдяване, ужасна вътрешноафриканска транспортна инфраструктура - това е, което проектите на Китай "Един пояс, един път" целят да решат в Африка.

През март 2018 г. 44 държавни глави предложиха създаването на Африканска континентална зона за свободна търговия, най-голямата в света по отношение на население (1,3 милиарда души) и географско местоположение. През януари 2022 г. беше създадена Панафриканската система за плащане и разплащания, фокусирана върху извършването на плащания за компании в Африка в местни валути.

Така че в бъдеще те неизбежно ще преминат към единна валута. Познайте какво стои на пътя им: наложената от Париж финансова система.

Няколко козметични мерки все още гарантират прекия контрол на френската хазна върху всяка възможна нова африканска валута, предпочитания за френски компании в търгове, монополи и разполагане на френски войски. Превратът в Нигер е един вид "няма да търпим повече".

Всичко по-горе илюстрира това, което незаменимият икономист Майкъл Хъдсън излага в своите писания: силата на екстрактивния модел. Хъдсън показа, че основното е контролът върху световните ресурси; това е, което определя една глобална сила, а в случая с Франция, глобална сила от среден ранг.

Франция показа колко лесно е да се контролират ресурсите чрез контрол върху паричната политика и създаването на монополи в богати на ресурси страни за добив и износ, използвайки виртуален робски труд при пълна липса на екологични и санитарни стандарти.

Също така е важно за експлоататорския неоколониализъм да попречи на тези богати на ресурси страни да използват собствените си ресурси за развитие на собствените си икономики. Но сега африканското домино най-накрая казва: „Играта приключи“. На хоризонта ли е най-накрая истинската деколонизация?

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?